Решение № 142 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1471/2010 г.

Решение № 142 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1471/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. Г. срещу решение № 76 от 19.05.2010 г. постановено по гр. д. № 492/2010 г. на В. окръжен съд, с което е частично е обезсилено и отчасти е оставено в сила решение на В. районен съд № 311 от 14.11.2002 г. по гр. д. № 317/2000 г. Обезсилването обхваща решението, с което са отхвърлени исковете на С. Г. Г. по чл. 108 ЗС както следва: против Е. К. В. и И. И. В. относно част от парцел *-общ. -А в кв. * с площ 45 кв. м., против З. К. Д. относно част от парцел Х-общ. -В в кв. * с площ 220 кв. м., против Д. И. Г. и А. А. Г. относно част от парцел *, част от парцел ХII-477-Г в кв. * с площ 262 кв. м. и част от парцел * в кв. * с площ 7,50 кв. м.; против Й. И. Г. и Е. Н. Г. относно парцел * в кв. * с площ 259 кв. м.; против [община] относно: част от парцел *-общ. -А в кв. * с площ 45 кв. м., част от парцел *-общ. -Б с в кв. * с площ 220 кв. м., част от парцел ХI-477-В в кв. 49 с площ 286 кв. м., част от парцел * в кв. * с площ 262 кв. м., част от парцел * в кв. * с площ 7,50 кв. м., част от парцел I-общ. -Е-квартален клуб в кв. * с площ 27,50 кв. м., част от парцел * в кв. 50 с площ 259 кв. м., част от парцел * в кв. * с площ 291,50 кв. м., част от парцел * в кв. * с площ 291,50 кв. м. и част от парцел ХVIII-477-К в кв. 50 с площ 198 кв. м., всички по плана на [населено място] и е прекратено производството по тези искове. Решението е оставено в сила в останалата част, с която е отхвърлен иска спрямо ответницата Р. Б. Г. относно имот с площ 500 кв. м., извън регулацията на [населено място], както и в частта, с която са отхвърлени претенциите за заплащане на обезщетение за ползване на спорните имоти. С определение № 173 от 21.02.2011 г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението в частта му, с която е обезсилено решението на В. районен съд, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие със задължителната практика на ВКС по въпроса за допустимостта на ревандикационен иск срещу универсални правоприемници и техните частни правоприемници /по сделка/ когато има влязло в сила решение по ревандикационен иск срещу наследодателя. Жалбоподателката С. Г. Г. намира решението за неправилно, защото не съответства на извънпроцесуалното материалноправно положение. Според нея съдът погрешно е интерпретирал фактите и доказателствата по делото, поради което е достигнал до неправилни правни изводи. Ответниците по жалбата не са представили писмен отговор на същата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по искове по чл. 108 ЗС, предявени от С. Г. Г. против множество физически лица и [община] досежно части от парцели, държани от тях, които представляват част от поземлен имот № * по плана на [населено място] от 1929 г. Ищцата поддържа, че е собственик по давностно владение на имот пл. № * по плана от 1929 г. в кв. *и * по плана на [населено място]. Части от този имот са включени в образувани с регулационния план от 1988 г. дворищнорегулационни парцели. Установено е, че имотът е бил със статут на земеделска земя, включена в регулация с плана от 1929 г., с площ 2361 кв. м., собственост по наследство на Г. Г. А. - баща на касаторката. Той е бил приет в ТКЗС и имотът му е оставен като лично ползване. В периода 1982-1985 г. имотът е ползван от ТКЗС за отглеждане на зеленчуци в парници. През 1988 г. е приет кадастрален и регулационен план, в който имотът не е заснет като самостоятелен, а заедно с други е заснет като имот пл. № * и записан в разписния списък на ТКЗС. От него са образувани девет парцела, като обект на ревандикационната претенция са конкретни части от тях, които са във владение на отделните ответници. С влязло в сила решение № 633 от 05.10.1989 г. на В. районен съд по гр. д. № 688/1989 г. е признато за установено по отношение на [община], че Г. Г. А. /наследодателят на ищцата/ е собственик по наследство и давностно владение на имот пл. * от кв. * по плана на селото от 1929 г. с площ от около 2000 кв. м. С решение № 600 от 19.05.1992 г. по гр. д. № 889/1991 г. на В. районен съд е отхвърлен иска на наследниците на Г. Г. А., сред които и ищцата, за собственост по наследство и давностно владение на същия имот пл. № * спрямо ответници: П. Й. А., Е. Н. Г., И. Ц. К., К. В. Ф. и К. Л. Н.. Производството пред въззивната инстанция е по чл. 218з ГПК (отм.) след отмяна на предходно решение на В. окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение и прекратено производството по делото поради неотстраняване нередовности на исковата молба. С решение № 721 от 23.10.2009 г. по гр. д. № 2075/2008 г. състав на Върховния касационен съд е приел, че исковата молба не страда от недостатъци, тъй като е извършено от ищцовата страна конкретизиране каква част от парцелите владее всеки от ответниците. Дадени са указания за назначаване на техническа експертиза, която да определи площта на всяка от частите и да я индивидуализира чрез скица, както и за съобразяване на чл. 10, ал. 3 ПУ на ТКЗС от 1950 г. при решаване на вещния спор. Въззивният съд е изпълнил дадените указания по назначаване на експертиза и въз основа на заключението й е направено ново уточнение на исковете. С решението си обаче съдът е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството спрямо голяма част от ответниците като е приел, че спорът е разрешен със сила на присъдено нещо. По отношение на [община] е постановено решението по гр. д. № 633/1989 г., с което е уважен иск за ревандикация на имот пл. № * в кв. * по плана на [населено място], а по отношение на ответниците Е. Н. Г., Й. И. Г., З. К. Д. - правоприемник на К. Л. Н., Д. И. Г., А. А. Г., последните като правоприемници на И. Ц. К.; Е. К. В. и И. И. В., като правоприемници на К. В. Ф. е постановено решението по гр. д. № 880/1991 г., с което са отхвърлени исковете за собственост на наследниците на Г. Г. А. против посочените лица относно същия имот пл. № * от кв. *. Поради това съдът е счел, че спорът не може да бъде пререшаван. По основанието за допускане на касационно обжалване. Констатирано е противоречие със задължителната практика на ВКС, въплътена в Решение № 541 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1364/2009 г. на II го., постановено в производство по чл. 290 ГПК, по въпроса за допустимостта на ревандикационен иск срещу универсални правоприемници и техните частни правоприемници /по сделка/ когато има влязло в сила решение по ревандикационен иск срещу наследодателя. В посоченото решение се приема, че собственикът има право да защити собствеността си от всяко лице, което пречи на упражняването на правото на собственост, включително и срещу универсалните правоприемници на лице, по отношение на което има успешно проведен ревандикационен иск и неговите частни правоприемници по сделка. Наличието на влязло в сила решение по смисъла на чл. 224 ГПК (отм.) като абсолютна процесуална предпоставка, препятстваща предявяване на иска, е налице само при пълен идентитет на страни, основание и петитум. Настоящият състав споделя така създадената практика. За приложението на забраната на чл. 224 ГПК (отм.), съответно чл. 299 ГПК, за непререшаемост на спор, разрешен с влязло в сила решение, е необходимо да е налице влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание. Ако липсва идентичност на споровете по отношение на който и да е от трите компонента - страни, основание и петитум, то забраната на чл. 224 ГПК (отм.), респ. чл. 299 ГПК, не действа. По основателността на касационната жалба и с оглед приетото по-горе съдът намира следното: Решението, в допуснатата до обжалване част, се явява неправилно. Не са налице предпоставките за непререшаемост на спора поради наличие на сила на присъдено нещо спрямо универсални правоприемници на ищеца и ответника, както и досежно имоти, различни по описание от този, предмет на влязлото в сила решение. В случая е налице влязло в сила решение, с което е уважен установителен иск на наследодателя на ищцата Г. Г. А. против [община] относно имот пл. № *от кв. * по плана на селото от 1929 г. Предмет на настоящата ревадикационна претенция, предявена от С. Г., са части от имот пл. № * по кадастралния план от 1988 г., които участват в образуването на девет парцела съгласно регулационния план от 1988 г. Следователно, при проверка допустимостта на иска, която се извършва с оглед изнесените в исковата молба фактически обстоятелства и заявения петитум, не може да се приеме, че е налице идентичност на имота, предмет на спора, нито на обхвата на търсената защита - влязлото в сила решение е по установителен иск, а предявеният иск е осъдителен. Ето защо няма съвпадение на обективните предели на предявената нова претенция и на формираната сила на присъдено нещо по решение № 633 от 05.10.1989 г. на В. районен съд по гр. д. № 688/1989 г. А и от влизането в сила на установителното решение през 1989 г. до завеждането на настоящия осъдителен иск през 2000 г. са изминали повече от 10 години, в който период са възможни промени в правото на собственост. Не е налице търсения идентитет и спрямо влязлото в сила решение № 600 от 19.05.1992 г. по гр. д. № 880/1991 г. на В. районен съд. С него е отхвърлен иск за собственост по наследство и давностно владение на наследниците на Г. Г. А., сред които и ищцата С. Г., върху имот пл. № * спрямо ответници: П. Й. А., Е. Н. Г., И. Ц. К., К. В. Ф. и К. Л. Н. В настоящето производство участва отново като ответник Е. Н. Г.; участва и наследницата на К. Л. Н. - З. Д.; участва и Д. И. Г., която е дъщеря и наследник на И. Ц. К. Последното обстоятелство обаче съдът е установил след приключване на устните състезания посредством служебна справка в Национална база данни "Население". Въпреки съвпадението на част от страните, то не е налице идентичност относно имота, предмет на спора, така както е посочен в диспозитива на влязлото в сила решение и в направеното уточнение на исковата молба. Също така в настоящето производство участва Е. К. В., който е син на ответника в първото производство К. В. Ф. /обстоятелството отново е установено от съда чрез служебна справка след приключване на устните състезания/, но липсват данни за смъртта на К. Ф., така че направеният от съда извод, че Е. В. е правоприемник по наследство на баща си, е неверен. В настоящето производство са конституирани и съпругите /съпрузите/ на: Е. Н. Г. - Й. Г., на Д. И. Г. - А. Г., на Е. К. В. - И. В. При тези констатации е видно, че липсва съвпадение на обективните и субективни предели на силата на присъдено нещо на влезлите в сила решения със заявените в настоящето производство искове, индивидуализирани по страни, основание и петитум. Следва да се обърне внимание, че в мотивите на въззивното решение съдът е разгледал и искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на имота. Липсва постановен диспозитив по тези искове, като същевременно е видно, че с определение на първоинстанционния съд в съдебно заседание на 14.10.2002 г. производството по тези искове е прекратено поради отказ. С оглед на това въззивният съд не е следвало да разглежда тези искове. При горните изводи постановеното въззивно решение, с което съдът е приел, че производството е недопустимо на основание чл. 224 ГПК (отм.) поради разрешаване на спора със сила на присъдено нещо, е неправилно. Същото следва да бъде отменено и делото върнато, за да бъдат разгледани по същество исковете спрямо ответниците и за имотите, за които производството е било прекратено. Връщането е необходимо, независимо, че делото вече е разглеждано от касационната инстанция /настоящето касационно производство е трето по ред/, тъй като в първото касационно производство въззивното решение е било обезсилено, а в следващите две обект на обжалване е било решение на въззивния съд за обезсилване на първоинстанционното решение, така че спорът не е разглеждан по същество нито от въззивната, нито от касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на II г. о.