Решение № 378 от 21.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1323/2009 г.

Решение № 378 от 21.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1323/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 456 от 04.05.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № II-9 от 02.06.2009 г. по в. гр. д. № 564/2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 1237 от 13.10.1998 г. по гр. д. № 722/98 г. на Бургаския районен съд и е прието за установено по отношение на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, че Р. к. с. "Ч." - Бургас е собственик на двуетажна масивна сграда, построена на площ от 135 кв. м. и находяща се в имот с пл. № 1290, местността "К.", землището на [населено място], [община], обл. Б. и е отменен Акт за държавна собственост № 16 от 11.03.1981 г. на О. н. с. -гр. Малко Търново. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за съотношението на нормата на § 1, ал. 1 от ДР на ЗК от 1991 г. (отм.) с разпоредбите на § 39, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗК /ДВ, бр. 13 от 11.02.2003 г./ и на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗК /ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г./. Исковата молба на Р. "Ч."-Бургас е подадена на 14.11.1997 г., т. е. производството е започнало при действието на отменения Закон за кооперациите от 1991 г., като е безспорно, че ищцовата страна не е направила искане за връщане на кооперативното имущество по административния ред съгласно ПМС № 192 от 01.10.1991 г. в предвидения в § 1, ал. 3 от ДР на ЗК от 1991 г. (отм.). осемнадесетмесечен срок, а се позовава на реституционен ефект, настъпил по силата на § 1, ал. 1 от ДР на ЗК от 1991 г. (отм.) и възможността да търси възстановяване на иззето или одържавено имущество и по общия исков ред, съгласно чл. 1, ал. 2, т. 4 и § 3 от ЗР на ПМС № 192 от 01.10.1991 г. В хода на исковото производство е влязъл в сила действащия понастоящем Закон за кооперациите /Обн., ДВ, бр. 113 от 28.12.1999 г./, при действието на който единствената хипотеза на пряко по силата на закона възстановяване на правото на собственост е уредена в § 39 от ПЗР на ЗИД на ЗК /ДВ, бр. 13 от 11.02.2003 г.,/, като общият исков ред е допустим само за кооперациите и кооперативни съюзи, възстановили дейността си по реда на чл. 49 ЗК /срвн. тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по тълк. гр. д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС, т. 5 предл. последно/. С § 27, ал. 2, от преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗК /ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г./ беше предвидено, че права на възстановен кооперативен съюз по смисъла на § 1 от ДР на ЗК и на § 1 от ДР на ЗК от 1991 г. (отм.), има кооперативен съюз, възстановен най-малко от две кооперации, членували в него към датата на изземване, одържавяване или преразпределяне на имуществото на съюза. Предвид на изложеното, въпросът за съотношението между посочените по-горе разпоредби на отменения и действащия Закон за кооперациите е от значение за точното прилагане на закона, а и за развитието на правото, както с оглед допустимостта на исковете за собственост, предявени от кооперации и кооперативни съюзи с предмет одържавено или иззето по отменения нормативни актове имущество, така и за тяхната основателност. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост на предявения иск, респ. за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска. Ответникът по касация Р. "Ч." - Бургас е на становище, че обжалваното решение е допустимо и законосъобразно. Преди да се произнесе по основателността на жалбата, Върховният касационен съд, състав на II г. о. взе предвид следното: С решение № 1237 от 13.10.1998 г. по гр. д. № 722/98 г. Б. районен съд е приел за установено спрямо Областната управа - Бургас, че Акт за държавна собственост № 16 от 11.03.1981 г. на ОбНС-гр. Малко Търново е загубил доказателствената си сила като съставен на отпаднало основание. С решение от 09.09.2002 г. по гр. д. № 1031/99 г. Б. окръжен съд е отменил решението на първата инстанция и е отхвърлил иска на Р. "Ч." - гр. Бургас срещу Областния управител-Бургас. С решение № 780 от 10.06.2003 г. по гр. д. № 69/2003 г. Върховният касационен съд, V г. о. обезсилил въззивното решение и върнал делото на окръжния съд за ново разглеждане, с указания за надлежно предявяване и уточняване на иска. С решение № 249 от 07.02.2005 г. по гр. д. № 772/2003 г. въззивният съд отменил първоинстанционното решение, приел за установено по отношение на Областния управител на Б. област, че ищцовият съюз е собственик на процесната сграда и отменил А. № 16 от 11.03.1981 г. С решение № 1048 от 05.10.2006 г. по гр. д. № 1453/2005 г. ВКС, IV-а г. о. обезсилил въззивното решение и върнал делото на окръжния съд за конституиране на държавата като надлежна страна-ответник по предявения иск. С решение № IV-7 от 06.04.2007 г. по в. гр. д. № 989/2006 г. окръжният съд отменил първоинстанционното решение и отхвърлил иска на Р. "Ч." - Бургас срещу държавата за признаване право на собственост върху процесната сграда и прекратил производството по искането за отмяна на А. № 16 от 11.03.1981 г. С решение № 947 от 07.07.2008 г. по гр. д. № 3951/2007 г. ВКС, II г. о., отменил въззивното решение и върнал делото за ново разглеждане от друг състав с указания да се изяснят обстоятелствата относно кооперациите, членували в Р. "Ч." към 1959 г. и кои са учредителите на О. към 1960 г., което е от значение за наличието или не на правоприемство между двата съюза предвид § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗК /ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г./, която разпоредба е указано да се обсъди във връзка с § 39, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗК. ВКС, II г. о. е указал и да се изяснят обстоятелствата във връзка със строителството на процесната сграда-кой я е строил и кога е построена; какво е основанието за одържавяване; в чие счетоводство се е водела и с какви средства е била построена. За да уважи установителния иск, въззивният съд е приел най-напред, че ищецът Р. "Ч." - Бургас е правоприемник на Окръжния кооперативен съюз, учреден и вписан в търговския регистър през 1960 г., а през 1991 г. О. променил наименованието си на Р. "Ч." - Бургас. Прието е въз основа на това, че ищецът е правоприемник на създадения през 1947 г. Р. к. с. "Ч." - Бургас, който през 1959 г. не бил прекратен като юридическо лице, а през 1960 г. възстановил дейността си в единствено възможната организационна форма-окръжен кооперативен съюз. По отношение на сградата било прието, че дъскорезницата в [населено място] била изградена от Странджанския районен горски кооперативен съюз през 1938 г., в негова полза издаден нотариален акт № 26 от 11.05.1943 г., нот. дело № 259/1943 г., а същият съюз чрез сливане[населено място] кооперативен съюз "Ф." - Бургас създали през 1947 г. Р. к. с. "Ч." - Бургас, вписан в дружествения регистър въз основа на определение 28.03.1947 г. на Бургаския областен съд. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че предявеният на 14.11.1997 г. - при действието на отменения Закон за кооперациите от 1991 г., установителен иск за собственост е процесуално допустим и постановеното по него решение не подлежи на обезсилване. По делото е безспорно, че ищцовата страна не е направила искане за връщане на кооперативно имущество съгласно ПМС № 192 от 01.10.1991 г. в предвидения в § 1, ал. 3 от ДР на ЗК от 1991 г. (отм.) осемнадесетмесечен срок. Ищецът се позовава на реституционен ефект, който твърди, че е настъпил по силата на § 1, ал. 1 от ДР на ЗК от 1991 г. (отм.) и възможността да търси възстановяване на иззетото или одържавено имущество и по общия исков ред съгласно чл. 1, ал. 2, т. 4 и § 3 от ПМС № 192 от 01.10.1991 г. Производството е започнало при действието на отменения Закон за кооперациите от 1991 г., поради което е следвало и да бъде завършено по реда на същия закон. Неоснователно е становището, че спорът следва да се разреши с оглед действащия Закон за кооперациите /Обн. ДВ, бр. 113 от 28.12.1999 г./. Макар и да са сходни по редакция, разпоредбите на двата закона относно възстановяване собствеността върху одържавено кооперативно имущество имат различно действие и приложно поле. Съгласно § 1, ал. 1 от ДР на ЗК от 1991 г. (отм.) правото на собственост се възстановява по силата на самия закон, както е прието с тълк. решение № 2/95 г. на ОСГК на ВС /срвн., т. 1, б. "а" от мотивите/, а връщането му става по реда, посочен в ПМС № 192/01.10.1991 г. В § 1 от ДР на ЗК от 1999 г., също е посочено, че се възстановява правото на собственост, но това не е ново реституционно основание, тъй като ако са били налице предпоставките на отменения ЗК, правото на собственост вече би било възстановено по силата на § 1, ал. 1 от ДР на същия закон. След като новият § 1 от ДР на ЗК свързва действието на нормата с датата 07.02.1993 г., а това е осемнадесетмесечният срок, в който трябваше да се направи искането за връщане на кооперативното имущество по административен ред съгласно ПМС № 192/1991 г., както и с оглед § 1, ал. 4 от ДР на ЗК от 1999 г. следва, че сега действащият Закон за кооперациите не провежда нова реституция на кооперативното имущество, а регламентира продължаване на този процес във фазата на връщане на заявеното в срока до 07.02.1993 г., но непредаденото до приемане на новия закон от 1999 г. възстановено кооперативно имущество. А това е изцяло административна процедура съгласно приетата Наредба за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни съюзи на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.09.1944 г. /ДВ, бр. 65 от 08.08.2000 г./. Ето защо, искове за собственост-установителни или по чл. 108 ЗС за възстановено кооперативно имущество, предявени след влизане в сила на новия ЗК от 1999 г. биха били процесуално недопустими, като кооперациите, направили искане в срока по ПМС № 192/1991 г., които не са си върнали имуществото и не са го потърсили по общия исков ред, би трябвало да продължат по реда, указан в § 1, ал. 4 от ДР на ЗК от 1999 г. и Наредбата от 08.08.2000 г. Новия ЗК и Наредбата от 08.08.2000 г. не преуреждат висящите искови производства, а се отнасят само до административната процедура за връщане на заявеното и непредадено имущество. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира за основателни оплакванията за нарушение на материалния закон. Преди всичко, въззивният съд в съответствие с указанията, дадени с отменителното касационно решение е обсъдил предпоставките на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗК /ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г./ във връзка с разпоредбата на § 39, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗК /ДВ, бр. 13 от 11.02.2003 г./. Направените от него изводи обаче са незаконосъобразни поради следните съображения: За първи път понятието "възстановена кооперация" беше въведено с § 1, ал. 1 от ПЗР на ЗК от 1991 г. (отм.). При липсата на легална дефиниция в практиката имаше колебания при изясняване на новото съдържание. Понятието беше дефинирано с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗК /ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г./. Съгласно тази преходна разпоредба, права на възстановена кооперация по смисъла на § 1 от ДР на ЗК и на § 1 от ДР на ЗК от 1991 г. (отм.), има кооперация, вписана в регистъра на съда след 07.08.1991 г., с наименование, седалище и предмет на дейност на съществувала кооперация, в която членуват най-малко седем кооператори, които са членували в нея и към датата на изземване, одържавяване или преразпределяне на имуществото на кооперацията. За кооперативните съюзи законът изисква възстановяването да е от най-малко две кооперации, членували в него към датата на изземване, одържавяване или преразпределяне на имуществото му. Както по начало правилно е отбелязал и въззивният съд, анализът на цитираните разпоредби налага извод, че възстановяването би следвало да се извърши при запазване на същата правно-организационна форма, която съответната кооперативна организация е имала към момента на прекратяване на дейността си. В настоящия случай, неправилно въззивният съд е приел, че е налице правоприемство между съществувалия към 1959 г. Р. к. с. "Ч." - Бургас и учредения и вписан през 1960 г. в търговския регистър Окръжен кооперативен съюз. Сам съдът е приел, че няма как да се извърши реална съпоставка дали членовете на Р. "Ч." - Бургас са учредили впоследствие Окръжен кооперативен съюз въз основа на съпоставката между представените при последното разглеждане на делото във въззивната инстанция "Списък на кооперациите от района на Р. "Ч." - Ц. Бургас" и "Списък на делегатите, присъствали на учредителното събрание на О. К. С. Бургас", проведено на 23.02.1960 г. В първия от двата списъка липсва дата и не би могло да се прецени към кой момент посочените в него кооперации са членували в кооперативния съюз. Освен това, от протокол № 1 от 23.06.1947 г. /л. л. 30-35 от гр. д. № 1031/99 г. на Б./ е видно, че в регистрирания на 28.03.1947 г. съюз са членували общо 125 кооперации, като на конгреса са присъствали 103 от тях. Това не позволява да се установи идентичността на членуващите в двата кооперативни съюза кооперации. На следващо място, правоприемството между регистрирания на 28.03.1947 г. Р. "Ч." - Бургас и сега съществуващия съюз със същото наименование не е установено и поради това, че след като по силата на ПМС № 35/59 г. всички пасиви и активи са били предадени на Окръжното търговско предприятие-Бургас, нов кооперативен съюз с наименование Р. "Ч." не е бил регистриран, нито е била извършена надлежна промяна в наименованието на вече регистриран кооперативен съюз. Наименованието Р. "Ч." се появява отново в решение от 30.10.1992 г. по фирмено дело № 3/59 г., образувано на името на К. съюз-Бургас, с което решение е била регистрирана промяна в дейността на Р. к. с. "Ч.", както и на лицата, които имат право да го представляват. С решение № 149 от 24.11.1997 г. по ф. д. № 129/97 г. Върховния касационен съд, V г. о. е оставил без уважение молбата на Р. "Ч.", [населено място] за поправяне на очевидни фактически грешки и допълване на решенията от 19.12.1990 г., от 30.10.1992 г. и от 30.09.1994 г. по ф. д. № 3/1959 г. на Бургаския окръжен съд. Решението от 30.10.1992 г. е било предмет на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, касаеща наименованието на съюза, като е поискано същото да бъде променено от Окръжен кооперативен съюз на Р. к. с. "Ч.". От това следва, че не е налице хипотезата на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗК, която изисква възстановеният съюз да е с наименование и предмет на дейност на съществувал кооперативен съюз. Предвид изложеното, неправилно въззивният съд е приел, както че ищцовият съюз е правоприемник на учредения и вписан в търговския регистър през 1960 г. О. к. с., който през 1991 г. променил наименованието си на Р. "Ч." - Бургас, така и че ищецът Р. к. с. "Ч." - Бургас е правоприемник на създадения през 1947 г. Р. к. с. "Ч." - Бургас. Не са налице предпоставките на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗК /ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г./ във връзка с § 39, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗК /ДВ, бр. 13 от 11.02.2003 г./ и одържавено имущество не е възстановено по силата на § 1, ал. 1 от ДР на ЗК от 1991 г. (отм.). Въззивното решение е неправилно и относно приетото, че е безспорно установено правото на собственост на Странджанския районен горски кооперативен съюз върху построената през 1938 г. в м. "К." на [населено място] дъскорезница, в подкрепа на който извод е послужил "Акт за извършена редовна ревизия на трудовата горско производителна кооперация "П."/населено място] за времето от 28.10.1940 г. до 10.06.1942 г." От заключението на вещото лице С. В. А. /л. 21-24 от въззивното дело/ е видно, че процесната сграда се води задбалансово в условните активи на ищцовия кооперативен съюз от 11.12.2002 г., като в заседанието на 02.12.2008 г. експертът е обяснил, че не е открил никакви счетоводни документи относно строителството на процесната постройка. Липсват документи, доказващи строителство, както и данни за вложени средства и материали. При тези данни, издаденият Акт за държавна собственост № 16 от 11.03.1981 г. има доказателствена сила относно удостоверените с него обстоятелства до доказване на противното. В обобщение, обжалваното въззивно решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II гражданско отделение