Определение № 161 от 09.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 69/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение от 12.09.2011 г. по ч. гр. д. № 11134/2011 г. на Софийски градски съд, ІV-Г състав, с което е отменено постановеното от Софийски районен съд, 68 състав разпореждане от 22.07.2011 г. по гр. д. № 30120/2011 г. и делото е върнато на първоинстанционния съд за издаване на исканата от [фирма], [населено място] заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се поддържа, че атакуваното определение е неправилно. Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Поради това, че с въззивното определение е уважено подаденото по реда на чл. 410 ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение, съгласно изричната разпоредба на чл. 413, ал. 1 ГПК този акт не подлежи на обжалване. Допълнителен аргумент за недопустимостта на настоящата частна жалба е и обстоятелството, че заявеното вземане е в размер на 6 178.10 лв., т. е. под установения в 280, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 4 ГПК размер на цената на иска за търговските дела /10 000 лв./, при който е допустим касационният контрол на въззивните определения. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение