Решение № 2457 от 06.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 112/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. П. В. против решение № 1914 от 14.10.2025 г., постановено по адм. д. № 441/2025 г. по описа на Административен съд гр. Сливен. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – председателят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Сливен отхвърля жалбата на В. П. В. против заповед № ЧР-30-7/08.07.2025 г. на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, с която на основание чл. 106, ал.1, т. 6 във вр. с чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител за длъжността началник на сектор „Петролна база Сливен“ към отдел „Управление на складовите бази и контрол върху резервите и запасите“ в Териториална дирекция „Държавен резерв“ гр.Бургас към Главна дирекция „Държавни резерви, военновременни и задължителни запаси“ при Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, тъй като служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване изискването за форма на акта по чл. 108 ЗДСл., без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Прави извод, че е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл., тъй като от доказателствата по делото е установено, че жалбоподателят придобива и упражнява правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 08.12.2012 г., а служебното му правоотношение като държавен служител в Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ към Министерски съвет възниква считано от 12.12.2023 г. (заповед № ЧР-12-26/11.12.2023 г.), поради което е налице условието към момента на възникване на служебното правоотношение, служителят да е придобил и упражнил правото си на пенсия. Приема, че оспорената заповед е съобразена и с целта на закона, предвид, че органът по назначаването действа при условията на оперативна самостоятелност и има възможност едностранно с предизвестие да прекрати служебното правоотношение на служителя, като на органът по назначаването е предоставена и преценката да съобрази дали освобождаването на служители навършили пенсионна възраст е в интерес на държавната служба, съобразявайки всеки конкретен случай. За приетото се позовава на мотивите, изложени в Решение № 3 от 7.03.2019 г. на КС по к. д. № 16/2018 г. По тези съображения съдът стига до заключение за законосъобразност на оспорената заповед. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити по чл. 108, ал. 1 ЗДСл.Правилно съдът приема, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Наведените от касатора доводи за нарушение на процедурата, предвид подписването на предизвестието за прекратяване на служебното правоотношение на В. от друго лице, са неоснователни. От представените по делото доказателства е видно, че предизвестието е подписано от Р. М. при условията на надлежно заместване по силата на заповед № ЧР-14-78/12.06.2025 г. (л.22). Законосъобразен е извода на съда за съответствие на заповедта с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че жалбоподателя е назначен за държавен служител със заповед от 11.12.2023 г. на длъжност „началник на сектор“ в сектор „Петролна база Сливен“ към отдел „Експлоатация и технология на съхранението на нефтопродукти“ в Териториална дирекция „Държавен резерв“ – гр.Бургас към Главна дирекция „Държавни резерви, военновременни и задължителни запаси“, считано от 12.12.2023 г. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл. изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки – възникнало и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, обхващащо и пенсионирането по чл. 69, ал. 1 Кодекса за социално осигуряване (КСО), която норма създава привилегия за правоимащите лица с оглед спецификата на работата им и възникване на служебното правоотношение след като е упражнено правото на пенсия. С разпоредбата на чл. 69, ал. 1 КСО се дава право на пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, само на основание установяване на отработено време на посочени длъжности, като се създава облекчен ред, при който не се изисква навършването на възрастта по чл. 68 КСО, но това не означава придобиване на различен вид пенсия от пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, а регламентира придобиването на право на пенсия от определени категории държавни служители при облекчени условия. Касае се за привилегирован състав за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на посочените по-горе определени категории лимитативно изброени служители. От приетите по делото писмени доказателства е установено, че към датата на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение - 08.07.2025 г., В. получава пенсия за осигурителният стаж и възраст, като е упражнил правото си, съгласно справка за наличието на упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, издадена от Националния осигурителен институт, от която е видно, че В. П. В. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 08.12.2012 г. В този смисъл са неоснователни твърденията на касационния жалбоподател, че актът е издаден при липсата на кумулативните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл. Неоснователен е доводът на касатора за дискриминационно отношение по признак „възраст“, позовавайки се на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. В случая не е налице неравно третиране по признак възраст, тъй като определянето на осигурителния стаж е в съответствие с категорията на труда, а не с възрастта. Както от заглавието и преамбюла, така и от съдържанието и целта на Директива 2000/78/ЕО е видно, че тя е насочена към установяване на основна рамка, за да се осигури на всяко лице равно третиране „в областта на заетостта и професиите“, като му предоставя ефикасна защита срещу дискриминацията, основана на един от признаците, посочени в чл. 1 от нея - религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и упражняването на занятие. В случая разпоредбата на чл. 104, ал. 2 КСО регламентира, че при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория. Съгласно ал.1 от цитираната разпоредба на КСО Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. Правната уредба за категоризирането на труда се основава на критерии, свързани с неговия характер, естество и особени условия за упражняването му, като по-високата вредност, обуславя по-висока категория на труда. Следователно нормата на чл. 104, ал. 2 КСО облагоприятства лицата, полагали по-тежък труд при вредни условия, от която жалбоподателят се е възползвал като същият е придобил право на пенсия и такава му е отпусната, считано от 08.12.2012 г., като положения от него труд от първа и втора категория е приравнен на такъв от трета категория. Положения сега от В. труд е след като същият е упражнил правото си на пенсия при регламентираните в закона преференциални условия. От изложеното следва, че не е налице дискриминация по признак възраст или по някой от другите признаци, регламентирани в чл. 1 вр. с чл. 2 от Директива 2000/78 и хипотезата на чл. 104, ал. 2 КСО не попада в приложното поле на директивата. Доводите на касатора за необоснованост на решението също са неоснователни. Заключението на съда за законосъобразност на заповедта се подкрепя от всички събрани по делото доказателства, като такива които да ги опровергават не са представени. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. Твърдението, че в решението липсват мотиви, са неоснователни. Съдът излага подробни съображения, обосноваващи изводите му за законосъобразност на оспорената заповед. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал.3 АПК във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да се осъди В. П. В. да заплати на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ направените в касационното производство разноски в размер на 102 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,