Решение № 3234 от 23.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6613/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Русе, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Станчев, против Решение № 1541 от 15.05.2025 г., постановено по административно дело № 743/2024 г. по описа на Административен съд - Русе, в частта, с която по жалба на „Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ - индивидуална практика – д-р М. Димитров“ ЕООД, с ЕИК 203750564, представлявано от д-р М. Димитров е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-09-1016/22.08.2024 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса – Русе, в частта, с която на жалбоподателя, с peгистрационен номер на лечебното заведение в РЗИ 1813111009, със седалище в гр. Русе и месторазположение на лечебното заведение /ЛЗ/ в с. Кошов, ул. „Цар Иван Асен II“ № 4, ет. 1, в с. Тръстеник, ул. „Шести Септември” № 74, ет. 1 и в с. Кацелово, ул. „Трети март“ № 40, изпълнител по договор с НЗОК № 180335/09.10.2023 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, са наложени следните санкции: санкция „финансова неустойка“ в размер на 50 лева по т.III от протокол № РД-13-609 от 29.07.2024 г., на основание чл. 459, ал. 1 от НРД за МД за 2023-2025 г., за извършено нарушение на чл. 126, ал. 2 от НРД за МД за 2023-2025 г. и общо десет санкции „прекратяване на договора“, частично, по отношение на д-р М. Димитров, УИН 1900000494 по т.II.3.1, по т.II.3.2, по т.II.3.3, по т.V.2.1, по т.V.2.2, по т.V.2.3, по т.V.2.4, по т.V.2.5, по т.V.2.6 и т.V.2.7 от протокол № РД-13-609 от 29.07.2024 г., на основание чл.462, ал.1, б.„а“ от НРД за МД за 2023-2025 г. и чл.59, ал.11, т.1, б.„а“ вр.чл.59, ал.13, предл. първо от ЗЗО, за нарушения, състоящи се в отчитане на дейност, която не е извършена. Касационният жалбоподател счита решението в обжалваната част за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационния основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. След анализ на разпоредбите на чл. 462, ал. 1, б. „а“ от НРД за МД за 2023-2025 г. и чл. 59, ал. 11, т. 1, б.„а“ вр. чл. 59, ал. 13, предл. първо от ЗЗО и съдебна практика на ВАС, касаторът твърди, че прекратяването на договора с НЗОК по отношение на конкретен лекар, независимо от това дали той е единствения лекар в ЛЗ, не лишава ЛЗ от това му качество и не възпрепятства възможността му да продължи дейността си с други лекари. Излага съображения, опровергаващи изводите на първоинстанционния съд, че частичното прекратяване на договора по отношение на единствения лекар в ЛЗ се приравнява по правните си последици на пълно прекратяване на договора с ЛЗ, за което следва нарушението да е повторно извършено и поддържа, че заповедта в отменената й част е законосъобразна, издадена при спазване на процесуалните изисквания и при правилно приложение на материалния закон, като по делото са събрани достатъчно доказателства в подкрепа основателността на наложените санкции. Иска да се отмени решението в обжалваната му част и вместо него да се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на „Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ - индивидуална практика – д-р М. Димитров“ ЕООД, с ЕИК 203750564, представлявано от д-р М. Димитров срещу Заповед за налагане на санкции № РД-09-1016/22.08.2024 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса – Русе в отменените ѝ части като законосъобразна. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация - „Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ - индивидуална практика – д-р М. Димитров“ ЕООД, с ЕИК 203750564, представлявано от д-р М. Димитров, действащ чрез пълномощника адвокат Петкова, в писмен отговор и писмена молба, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на изводите на първоинстанционния съд. Иска да се остави в сила решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част. Претендира присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението в обжалваната му част за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е частично основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд е заповед за налагане на санкции № РД-09-1016 от 22.08.2024 г., с която директорът на РЗОК – Русе, на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, чл. 463, ал. 1 от НРД за МД за 2023-2025 г., чл. 459, ал. 1 от НРД за МД за 2023-2025 г., чл. 59, ал. 11, т. 1, б. „а“ от ЗЗО във вр. чл. 59, ал.13, предл. първо от ЗЗО, чл. 462, ал.1, б. „а“ от НРД за МД за 2023-2025 г., е наложил на изпълнителя на първична извънболнична медицинска помощ общо тринадесет броя санкции, от които три санкции финансова неустойка в размер по 50 лева всяка, за извършено нарушение на изискванията за уведомяване при промяна на графика за обслужване на пациентите, съгласно чл. 126, ал.2 от НРД за МД за 2023 - 2025 г. и десет санкции „прекратяване на договора“, частично по отношение на д-р М. Димитров за извършени нарушения – отчитане на дейност, която не е извършена. С неоспорената част на първоинстанционното решение съдът е отхвърлил жалбата на „Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ - индивидуална практика – д-р М. Димитров“ ЕООД против заповед за налагане на санкции № РД-09-1016/22.08.2024 г. на директора на РЗОК - Русе, в частта, с която са наложени следните санкции: общо две санкции „финансова неустойка“, всяка по 50 лева, по т.VI.1 и по т.VI.2 от протокол № РД-13-609 от 29.07.2024 г., на основание чл.459, ал.1 от НРД за МД за 2023-2025 г., за нарушения на разпоредбата на чл.126, ал.2 от НРД за МД за 2023-2025 г. Съдът е установил, че заповедта е издадена след установени нарушения при извършена по реда чл.74 от ЗЗО тематична, извънпланова и самостоятелна проверка, разпоредена със Заповед № РД-09-594 от 16.05.2024 г. на Директора на РЗОК-Русе, със задача: проверка по изпълнение на договор с НЗОК № 180335 от 09.10.2023 г., във връзка с оказаната медицинска помощ и контрол по спазване на установените в ЗЗО и НРД за МД за 2023-2025 г. изисквания, във връзка с отчетената дейност за месец април 2024 г., и период на извършване на проверката от 17.05.2024 г. до 31.05.2024 г., която заповед е изменена със заповед № РД-659 от 31.05.2024 г. и със заповед № РД-09-776 от 27.06.2024 г. досежно определения срок за извършването й, като същият е удължен до 31.08.2024 г. Резултатите от проверката са отразени в протокол № РД-13-609 от 29.07.2024 г., съставен от определения екип от контрольори в РЗОК-Русе, връчен на надлежно упълномощен представител на лечебното заведение на 06.08.2024 г. В предвидения в чл.74, ал.4 от ЗЗО 7-дневен срок не е постъпило становище срещу констатациите, отразени в протокола, не са представени доказателства и не е било поискано събирането на такива. На 22.08.2024 г. директорът на РЗОК-Русе е издал оспорената пред първоинстанционния съд заповед за налагане на санкции № РД-09-1016. В мотивите на заповедта са възпроизведени фактическите констатации от изготвения при извършената проверка протокол, като органът е приел, че констатираните нарушения не представляват маловажен случай по смисъла на чл. 449, ал. 4 от НРД за МД за 2023-2025 г., тъй като не попадат в хипотезата на § 1, т.4 от ДР. Изрично е посочил и че нарушенията не са повторни или последващи по смисъла на § 1, т. 3 от ДР към НРД за МД за 2023-2025 г. За да уважи сезиралата го жалба и да отмени заповедта в частта ѝ, с която са наложени една санкция финансова неустойка в размер на 50 лева и десет санкции прекратяване на договора, частично по отношение на д-р М. Димитров, съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен по материя, степен и територия орган, в изискуемата писмена форма и има съдържанието по чл. 59, ал. 2 от АПК като съдържа фактически и правни основания за неговото издаване, но при издаването ѝ са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че същата е в противоречие с приложимия материален закон и неговата цел (относно нарушенията по т.II.3.1, по т.II.3.2, по т.II.3.3, по т.V.2.1, по т.V.2.2, по т.V.2.3, по т.V.2.4, по т.V.2.5, по т.V.2.6 и т.V.2.7 от протокол № РД-13-609 от 29.07.2024 г.). Относно нарушението по т.III от протокол № РД-13-609 от 29.07.2024 г. съдът е посочил, че е налице противоречие при описание на фактите, които се субсумират под състава на нарушение по чл.126, ал.2 от НРД за МД 2023-2025 г. Съдът е счел, че е налице противоречие между данните, установени с доказателствата по преписката, относно датата на извършване на нарушението, поради което не може да бъде установено за коя от двете дати – 17.05.2024 г. или 20.05.2024 г. се отнася констатацията, че д-р Димитров не е намерен на работното си място, респ. че не е спазен обявения работен график. Относно другите нарушения първостепенният съд е приел, че нарушенията по т. II.3.1, по т. II.3.2, по т. II.3.3, по т. V.2.1, по т. V.2.2, по т. V.2.3, по т. V.2.4, по т. V.2.5, по т. V.2.6 и т. V.2.7 от протокол № РД-13-609 от 29.07.2024 г. се явяват доказани, като е изложил подробни съображения за всяко едно от посочените нарушения, изразяващи се в отчитане на дейност, която не е била извършена от съответния лекар. Съдът е посочил, че в случаите, при които изпълнителят на извънболнична медицинска помощ осъществява сам дейността и в лечебното заведение няма назначени други лекари, частичното прекратяване на договора по отношение на конкретния лекар, извършено на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от ЗЗО, по своите правни последици се приравнява на пълно прекратяване на договора с изпълнителя, за което, както е посочено в чл. 59, ал. 11, т. 2 от ЗЗО, се изисква нарушението да бъде повторно извършено. Според съда с оспорената заповед е прекратен договорът само по отношение на конкретния лекар, а не спрямо лечебното заведение, поради което формално нормата на чл. 59, ал. 13 вр. ал. 11, т. 1, предл. първо, буква "а" от ЗЗО е спазена. Тъй като частичното прекратяване на договора по отношение на единствения лекар в лечебното заведение се приравнява по правните си последици на пълно прекратяване на договора с лечебното заведение, то следва да са налице и изискуемите за това предпоставки, а именно нарушението да е повторно извършено - чл. 59, чл. 13, във връзка с чл. 59, ал. 11, т. 2 от ЗЗО. В случая в края на мотивите на оспорения административен акт, изрично е записано, че нарушенията не са повторни или последващи по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на НРД за МД за 2023-2025 г. Предвид горното, съдът е посочил, че липсата на повторност при извършване на нарушението е пречка прекратяването да се извърши в хипотезата на чл. 59, ал. 11, т. 2 от ЗЗО. Относно нарушенията по т. II.3.1, по т. II.3.2, по т. II.3.3, по т. V.2.1, по т. V.2.2, по т. V.2.3, по т. V.2.4, по т. V.2.5, по т. V.2.6 и т. V.2.7 от протокол № РД-13-609 от 29.07.2024 г. административният съд е достигнал до извода, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК и по изложените съображения е отменил заповедта в тази й част. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт обаче страда от част от твърдените от касатора пороци, наличието на които обусловя неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК, в частта му, с която е уважена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на санкции № РД-09-1016/22.08.2024 г. на директора на РЗОК – Русе, в частта, с която са наложени десет санкции „прекратяване на договора“, частично, по отношение на д-р М. Димитров, УИН 1900000494, по т.II.3.1, по т.II.3.2, по т.II.3.3, по т.V.2.1, по т.V.2.2, по т.V.2.3, по т.V.2.4, по т.V.2.5, по т.V.2.6 и т.V.2.7 от протокол № РД-13-609 от 29.07.2024 г. Настоящият състав споделя напълно мотивите на първоинстанционния съд за доказаност на деянията по посочените по-горе точки от протокол № РД-13-609 от 29.07.2024 г., осъществяващи нарушения, състоящи се в отчитане на дейност, която не е извършена и на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК препраща към тях. При доказаното съществуване на посочения в заповедта за налагане на санкции юридически факт - отчитане на дейност, която не е извършена от изпълнителя на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП), правилно директорът на РЗОК-Русе е определил единствената възможна санкция, съгласно разпоредбите на ЗЗО и НРД - прекратяване на договор частично, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност. Установеното нарушение, извършено от лечебното заведение, попада в специфичната хипотеза на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" във връзка с чл. 59, т. 13 от ЗЗО и чл. 462, ал. 1, б. "а" от НРД МД 2023-2025 г., в която директорът на РЗОК действа в условията на обвързана компетентност за налагане на санкцията частично прекратяване на договор. Противно на приетото от съда, в случая е без значение, че д-р Димитров е единственият лекар, който извършва медицинска дейност в лечебното заведение, тъй като пакетът по договора не е прекратен. Лечебното заведение като изпълнител на ПИМП по договора с НЗОК и физическото лице, което е управител и работи като лекар, са различни правни субекти. Прекратяването на договора с НЗОК по отношение на лекаря, извършил нарушението, не лишава търговското дружество от качеството му на лечебно заведение за извънболнична помощ съгласно Закона за лечебните заведения, с право да извършва дейността, за която е регистрирано, с други лекари. В този контекст, налице е възможност, съгласно действащия НРД за МД за 2023-2025 г., изпълнителите на медицинска помощ, съобразно нуждите и обема на извършената лечебна дейност, да наемат персонал със съответното образование и квалификация - т.е. частичното прекратяване на индивидуалния договор по отношение на единствения лекар в индивидуалната практика, регистрирана като търговско дружество по Търговския закон, няма за резултат цялостното фактическо прекратяване на договорните взаимоотношения с НЗОК. В случая наложените санкции и правната им квалификация напълно кореспондират с извършените нарушения. В тази насока е тълкуването и прилагането на материалния закон, възприето и наложено от актуалната съдебна практика - Решение № 2331 от 02.03.2026 г. по адм. д. № 7823/2025 г., Решение № 6551 от 17.06.2025 г. по адм. д. № 1065/2025 г., Решение № 9812 от 15.10.2025 г. по адм. д. № 2878/2025 г., Решение № 2857 от 11.03.2024 г. по адм. д. № 80/2024 г., Решение № 10997 от 14.11.2023 г. по адм. д. № 10120/2022 г., Решение № 5439 от 7.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12441/2021 г., Решение № 6689 от 06.07.2022 г. по адм. д. № 961/2022 г., Решение № 1350 от 14.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9225/2021 г. и др. Предвид принципа за съразмерност, установен в чл. 6 АПК, касационната инстанция приема, че издадената заповед в тези ѝ части е съобразена и с целта на закона, тъй като е недопустимо да се иска заплащането на медицински дейности, които не са извършени от изпълнителя на медицинска помощ, като по този начин се ощетява публичния финансов ресурс от една страна, а от друга се нарушават правата на задължително здравноосигурените лица. Предвид изложеното, настоящият тричленен състав на ВАС не споделя отразените в мотивите на проверяваното решение съображения относно незаконосъобразността на заповедта за налагане на санкции в тази й част. Съдът неправилно е преценил, че тя е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Поради това подложеното на касация съдебно решение в тази му част следва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба от „Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ - индивидуална практика – д-р М. Димитров“ ЕООД против заповедта в тези ѝ части следва се отхвърли като неоснователна. Решението е правилно в останалата му обжалвана част, с която по жалба на „Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ - индивидуална практика – д-р М. Димитров“ ЕООД е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-09-1016/22.08.2024 г. на директора на РЗОК – Русе, в частта, с която на жалбоподателя, на основание чл.459, ал.1 от НРД за МД за 2023-2025 г., е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 50 лева по т.III от протокол № РД-13-609 от 29.07.2024 г. за нарушение на разпоредбата на чл.126, ал.2 от НРД за МД за 2023-2025 г. Както правилно е установил първоинстанционният съд в случая са налице противоречиви данни, относно датата на която се твърди, че д-р Димитров не е бил на работното си място. В заповедта за налагане на санкции и в протокол № РД-13-609/29.07.2024 г. е посочено, че лечебното заведение е посетено на 20.05.2024 г., докато видно от протокол № РД-13-404/20.05.2024 г., заповеди за командироване и доклади за извършена работа проверката е извършена на 17.05.2024 г. Съществуващата неяснота сериозно накърнява правото на защита на лицето, поради невъзможността му да се запознае и да разбере в пълен обем вмененото му нарушение. Деецът следва да бъде запознат с точната дата, на която се твърди, че е извършил деянието, за да може ефективно да организира защитата си. Конкретни доводи и съображения за неправилност на съдебното решение в тази му част не са изложени от касатора. По изложените съображения решението в тази му част, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор, ще следва да се отмени и първоинстанционното решение в частта за разноските, като направените от страните разноски за двете съдебни инстанции се преизчислят, съобразно разпоредбите на чл.143, ал.1 и чл.143, ал.3 от АПК. Касаторът – директорът на РЗОК-Русе, за двете съдебни инстанции е направил разноски в общ размер на 790 лева, изразяващи се в депозит за свидетели, Д.Т. за касационно оспорване и юрисконсултско възнаграждение, което за касационната инстанция съдът, на основание чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, определя на 200 лева. Ответникът по касация - „Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ - индивидуална практика – д-р М. Димитров“ ЕООД, с ЕИК 203750564, представлявано от д-р М. Димитров, за двете съдебни инстанции е направил разноски в общ размер на 2290 лева, изразяващи се в заплатена Д.Т., депозит за свидетели и заплатено адвокатско възнаграждение. След служебна компенсация на насрещните вземания за деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции, на касационният жалбоподател ще следва да се присъди сумата от 553 лева. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от закона и обозначена двойно в диспозитива на решението. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо и предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение