Решение № 11148 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13687/2014 г.

Решение № 11148 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13687/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "И. Г. 72" ЕООД чрез адв. Г. срещу решение № 1952 от 12.09.2014 г. по адм. дело № 1459/2012 г. по описа на Административен съд - П. (АС), 9 състав. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 161105124 от 3.01.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - П., поправен с ревизионен акт № 1204771 от 9.02.2012 г. за поправка на ревизионен акт, потвърден с решение № 321 от 27.03.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" ("ОУИ") - гр. П. при ЦУ на НАП (към настоящия момент Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/), с който на "И. Г. 72" ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за 2007 г. в размер на 30 000 лева, ведно със съответните лихви. В касационната жалба се излага становище за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора първостепенният съд не е обсъдил събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и не е направил самостоятелни изводи по отношение на относимите обстоятелства за определяне на данъчната основа. Поддържа, че от анализа на доказателствата може да се достигне до извода за материална незаконосъобразност на РА, а не както е приел АС - П. за законосъобразност на същия. Иска отмяната на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата на дружеството срещу РА. Претендират се разноски. Ответната страна - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Стоянов в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред АС - П. по жалба на "И. Г. 72" ЕООД е бил ревизионен акт № 1204771 от 9.02.2012 г. за поправка на ревизионен акт, потвърден с решение № 321 от 27.03.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" ("ОУИ")- гр. П. при ЦУ на НАП (към настоящия момент Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/), с който на "И. Г. 72" ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за 2007 г. в размер на 30 000 лева, ведно със съответните лихви. От фактическа страна в хода на ревизията е установено, че на 18.07.2007 г. в касата на дружеството са постъпили парични средства в размер на 300 000 лв. Постъпилите парични средства са осчетоводени по дебита на сметка 501 "Каса" и кредита на сметка 159 "Други заеми и дългове". Във връзка с произхода на постъпилите в касата на дружеството средства от страна на "И. Г. 72" ЕООД приходните органи са приели, че са налице противоречиви обяснения за техния произход и несъответствие между обяснения и документи. Посочили са, че въведените в касата на "И. Г. 72" ЕООД парични средства през 2007 г. са такива с недоказан произход. Изложили са, че сумите са били налични като парични средства в касата, но не са осчетоводени като такива и че в касата на дружеството са постъпили парични средства, които са реализирани от икономическата дейност приходи, недекларирани по предвидения в данъчните закони ред. Във връзка с това органът по приходите е счел, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. т. 2, 4 и 7 от ДОПК, водещо до определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, във връзка с което на лицето е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК. За 2007 г. е определена данъчна основа за облагане с корпоративен данък, въз основа на определените от ревизиращите органи приходи и разходи. Установените неотчетени приходи в размер на 300 000 лева са прибавени към декларираните от лицето приходи и са получени общо приходи. Установените разходи са равни на отчетените от ревизираното лице. Взети са предвид декларираните преобразувания в увеличение и в намаление на резултата по подадените ГДД, в резултат на което е определена данъчната основа за облагане с корпоративен данък за 2007 г. 301 829,50 лева, върху която е изчислен и дължимият корпоративен данък. Съдът е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган при правилно прилагане на материалния закон. Относно определения корпоративен данък за 2007 г. според съда правилно ревизиращите са приели, че не е доказан произходът на средствата, които са постъпили в касата на ревизираното лице, поради което следва да се приеме, че същите са неосчетоводени приходи от продажби и следва тези суми да бъдат прибавени към декларираните от лицето приходи. С оглед на това съдът е оставил в сила процесния ревизионен акт. Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно. Съобразно процесуалните правила за разпределяне на доказателствена тежест органите по приходите следва да установят наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за облагане по аналог и определяне на различна данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, а в случай, че наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства - в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно и насрещно доказване, твърдените от него фактически констатации, оборващи тези по РА. Неправилен е изводът на съда, че са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. т. 2, 4 и 7 от ДОПК за облагане по аналог - налице са данни за укрити приходи или доходи; липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. В случая не са били налице укрити приходи или доходи, тъй като постъпилите суми по касата на дружеството не са с неустановен произход. Неправилно е заключението както на приходните органи, така и първоинстанционният съд, че ревизираното лице в хода както на проверката, така и на първата и втората ревизия, е дало противоречиви обяснения във връзка с произхода на средствата. Видно от доказателствата по делото ревизираното лице е твърдяло единствено, че сумата от 300 000 лева е внесена като допълнителна парична вноска от управителя на дружеството И. В. Г., която сума е получена от същия преди учредяване на дружеството в заем от Н. Т. Ш.. От доказателствата по делото е видно, че във връзка с предоставени заеми от П. И. Т. и В. М. Д., ревизираното лице не е твърдяло, че са получени от тях, а от едноличния собственик на капитала на дружеството в качеството му на физическо лице. В хода на административното и съдебното производство не е твърдяно, че заемите са получени от самото дружество, напротив управителят (едноличният собственик на капитала на дружеството) е изложил, че е взел парите с намерение да ги вложи в дружеството, но след това се е отказал (така например в обяснения, намиращи се на лист 223 от делото). Доказателства за направени обяснения в обратен смисъл по делото не се намират. Налице са безспорни данни, че сумите са постъпили в касата, надлежно са осчетоводени като кредитни средства. Не се спори, че физическото лице, вносител на сумите е И. В. Г., собственик на капитала дружеството. Не е надлежно установено основанието за внасяне на сумите от собственика И. В. Г. - като заем или като допълнителна парична вноска по чл. 134 от ТЗ, тъй като същите са осчетоводени като заем, а доказателствата по делото и обясненията дадени от И. В. Г. са в смисъл, че същите са допълнителна парична вноска по чл. 134 от ТЗ. Касационната инстанция намира, че в случая това обстоятелство е ирелевантно за установения произход на средствата. Средствата на дружеството, получени като кредит или заем, както и внесените допълнителни парични вноски от собствениците на капитала не представляват приход за дружеството предвид т. 2 НСС 18 "Приходи", не са и обичайна стопанска дейност за предприятието. Съответно не дават отражение върху финансовия резултат на дружеството по ЗКПО, не подлежат на облагане с корпоративен данък като приходи. Предвид установения произход на внесените средства в касата на дружеството, от собственика на капитала, не е налице укрит приход или доход за дружеството. Няма каквито е да било данни, че тези суми са получени на друго основание - като приход от търговска дейност, който не е отчетен по съответния ред. Предвид констатациите по РД и РА не са установени разлики между отчетените приходи от продажби и декларираните облагаеми доставки. Физическото лице, кредитор на дружеството като вносител на сумите, не е ревизирано лице по процесния РА, поради което произходът на неговите средства е ирелевантен в това производство. Въпреки това са представени доказателства по делото, които установяват, че същото е получило заем от Н. Т. Ш. в размер на внесената сума, видно от договор от 3.06.2007 г., приложен многократно по делото (напр. л. 25 от делото). От обясненията на И. В. Г. и Н. Т. Ш. става ясно, че парите са получени в брой. Това се потвърждава и от самия договор, в който чл. 2, б. "б" изрично е посочено, че договорът служи за разписка. Към момента на сключване на договора за заем не е бил в сила Закона за ограничаване плащанията в брой, поради което няма как от лицата да се изисква тази сума да е била преведена по банков път. Твърдението, че липсват доказателства за предоставени през 2007 г. заемни средства в размер на 300 000 лв. от Н. Т. Ш. на физическото лице И. В. Г., поради което посоченото лице от своя страна не би могло да предостави заемни средства на ревизираното лице би било от значение в ревизионно производство по ЗДДФЛ спрямо физическото лице, но се явява ирелевантно в ревизионното производство, провеждано спрямо дружеството. Освен това, при липса на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК и на основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК, РА не се ползва с презумптивна доказателствена сила по отношение на съдържащите се в него фактически установявания. С оглед на гореизложеното, настоящият състав на ВАС, първо отделение, счита, че решението е неправилно постановено и следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се уважи жалбата на "И. Г. 72" ЕООД срещу РА и същият да бъде отменен. С оглед на гореизложеното, Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. следва да заплати на "И. Г. 72" ЕООД разноски за първата и касационната инстанция в размер на 4325 лева, представляващи държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 50 лева, 250 лева - депозит за основно и допълнително заключение по ССчЕ, 4 000 лева - адвокатско възнаграждение и 25 лева - държавна такса за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на първо отделение,