Решение № 3138 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7993/2012 г.
ВАСI отделение05.03.2013 г.докладчик Маруся Димитрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1086/21.04.2012 г. по адм. д. № 3215/2011 г. на Варненския административен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3138 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7993/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът директорът на ДОУИ - Варна моли да бъде отменено решение № 1086/21.04.2012 г. по адм. д. № 3215/2011 г. на Варненския административен съд в частта, с която е изменен РА № 251100182/25.03.2011 г. на ТД на НАП - Варна, офис Търговище, като за 2008 г. е определен допълнителен данък по чл. 48 ЗДДФЛ 1298,66 лв. с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен по същество и да му бъдат присъдени разноски. Втора касационна жалба е подадена от Юлиян Йорданов против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му против РА. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушение на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли РА да бъде отменен и в тази част, и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок, а разгледани по същество са основателни. С обжалваното решение административният съд е изменил РА № 251100182 от 25.03.2011 г. на ТД на НАП - Варна, офис Търговище, като за 2008 г. е определен допълнителен данък по чл. 48 ЗДДФЛ 1298,66 лв. с лихви и е отхвърлил жалбата в останалата й част. В мотивите си съдът е обсъдил подробно констатациите в РА, издаден след проведена по чл. 122 и сл. ДОПК ревизия на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 и 5 ДОПК. За 2008 г. съдът е приел, след разпит на свидетелите Георги Георгиев - дядо на ревизираното лице и Гошо Георгиев - приятел на ревизираното лице, че свидетелите са предоставили заеми на Йорданов през 2008 г. без да изложи съображения по чл. 172 ГПК, след преценка на показанията с оглед на всички събрани данни по делото за доходите на свидетелите и предвид възможната тяхна заинтересованост. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до необоснован извод на съда за действително предоставяне на заемите от тези свидетели. Необоснован е и изводът на съда за наличие на възможност Николай Хаджидемирев да предостави част от заемната сума по договора в размер на получения от него заем от ДСК. По делото не е разпитан като свидетел Хаджидемирев, за да потвърди обясненията си, дадени по време на ревизията, че е предоставил заемът в договорения размер, нито е приложена друг документ за предаване на заемните средства. Основателен е и доводът на ревизираното лице за допуснато нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК от съда като не е дал указания на страните да представят доказателства в подкрепа на твърденията си. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до непопълване на делото с необходими доказателства за материалните възможности на заемодателите и за предаване на договорените заемни суми на ревизираното лице. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК да укаже на страните, да представят доказателства в подкрепа на твърденията си. Разноските следва да бъдат определени от съда при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,