Определение № 4712 от 08.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4275/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл., във вр. с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Д. Д. против определение № 9383 от 18.03.2025 г., постановено по адм. дело № 10400/2024 г. по описа на Административен съд – София-град. Иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. С обжалваното определение административният съд на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ, във вр. с чл. 231 АПК е върнал частната жалба на М. Д. Д. срещу определение № 23876 от 18.11.2024 г., постановено по адм. дело № 10400/2024 г. по описа на Административен съд – София-град. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да внесе дължимата се държавна такса. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 213, т. 3 АПК във вр. с чл. 236 АПК, към жалбата се прилага документ за платена държавна такса, ако такава се дължи. В случая държавна такса се дължи и такава не е внесена от частния жалбоподател, което основава връщането и съгласно чл. чл. 213а, ал. 1, изр. второ АПК. Неоснователни са доводите в частната жалба за недължимост на държавна такса. Жалбоподателят е подал молба по чл. 227а, ал. 2 АПК за освобождаване от внасяне на държавна такса по частната жалба, която с влязло в сила определение е отхвърлена като неоснователна. При така изложените съображения определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение