Определение № 1457 от 25.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 335/2025 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. Обжалвано е било определение от 25.11.2024г. по гр.д.№804/2024г. на ОС - Плевен, с което като е потвърдил определение №561 от 13.09.2024г., постановено по гр.дело №98/2023г. по описа на РС – Левски, е оставил без уважение молбата подадена от адвокат А. К. К. от АК – Велико Търново, в качеството му на пълномощник на Ц. М. М., за изменение на основание чл.248, ал.1 от ГПК на постановеното решение по гр.д. № 98/2023г. по описа на РС -Левски, в частта му относно разноските. С определение от 04.02.2025 г. по настоящото дело е върната частната касационна жалба против определение от 25.11.2024г. по гр.д.№804/2024г. на ОС – Плевен и производството е прекратено. С молба от 18.02.2025 г. на Д. А. А. чрез адв. С. А. е поискала бъде допълнено определението като бъде присъдено адвокатско възнаграждение определено от съда по реда на чл. 38 ЗАдв. В срока по чл. 248, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от Ц. М. М., чрез адв. А. К. от АК – Велико Търново, в който са изложени съображения за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: Молбата по чл. 248, ал.1 ГПК е подадена в срок и е процесуално допустима. След преценка на обстоятелствата по делото, настоящия състав на ВКС намира, че молбата е неоснователна. В константната практика на ВКС обективирана например в определение по ч.гр.д. № 4518/2018 г. на I – г.о./ и цитираните в него определения / се приема, че отговорността за разноски по делото е правото на страната, в чиято полза е решено делото, да иска и задължението на другата страна да плати направените от първата разноски. Прието е, че производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски. В производството по чл.248 ГПК само се изменя или допълва решението в частта за разноските при направено от страната искане и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Изложеното е валидно и за производството по чл. 248, ал. 3 ГПК. Настоящия състав счита, че случая е именно такъв. Въззивното определение предмет на касационен контрол е било постановено в производство по чл. 248 ГПК, поради което разноски в настоящото производство не се дължат. Предвид изложените съображения, съдът