Определение № 91 от 11.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 714/2010 г.

Производството е по чл.307 във вр. с чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба вх. № 883/ 24.02.2010 г., подадена от Л., М. и С. С. за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. № 57/ 2001 г. по описа на районен съд Б. С. Твърди се, че при постановяване на решението е допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, а също така е налице извършено престъпление от ищеца по чл.319 НК с представяне на удостоверение за наследници с невярно съдържание. Искането е да се отменят както решението по допускане на делбата, така и тези по извършването й, тъй като молителите са единствени наследници на общата наследодателка Й, а ответниците нямат такова качество, тъй като техният наследодател- Н. К. не е имал брак с нея. Представят у-ние № 151 от 27.04.2000 г. издадено от кметство с. Г., което според молителите сочело, че единствен наследник на Й. К. е бил синът й от първия брак и техен наследодател К. Н. доводи и представеното доказателство имат отношение към решението по допускане на делбата, тъй като с него се определя кои са съсобствениците, между които ще се делят имотите. Видно е от данните по делото, че това решение е влязло в сила на 10.04.2003 г., когато е постановено решението на ВКС по гр.д. № 507/ 2002 г. Ако се приеме, че молбата е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тя се явява недопустима, тъй като представеното удостоверение № 151 не е ново доказателство, а се намира приложено на л.5 от гр.д. №828/2001 г. на В. окръжен съд. То е и без значение за изхода на делото, тъй като са били събрани данни за наличието на църковен брак на Й. К. и Н. К. от 1928 г., което придава на съпруга качеството на наследник. Ако се поддържа основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, молбата също следва да се прецени като недопустима, тъй като твърдяните престъпни обстоятелства не са установени нито с присъда, нито със съдебно решение, както изисква законът. Молбата се основава на обстоятелства, които са били известни на страните при разглеждане на делото, затова тя е и просрочена, тъй като е подадена след срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. По същността си доводите в молбата представляват оплаквания за допуснати нарушения при обсъждане на доказателства и формиране на фактическите и правни изводи на съда, които са били разгледани при проверката на решението на районния съд от въззивната и касационна инстанция и затова не могат да бъдат предмет на производството за отмяна. Освен всичко друго е видно, че молба за отмяна с аналогично съдържание и доводи вече е била подавана до Върховния касационен съд и по въпроса за нейната допустимост има влязло в сила определение № 118/ 4.08.2009 г. по гр.д. № 1167/ 2009 г., което е пречка за повторно разглеждане на същите основания за отмяна. По изложените съображения настоящият състав на ВКС, първо г.о.