Определение № 12797 от 26.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11107/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ЕТ „А. - Ю. Борисова“, чрез адв. Цонев като процесуален представител, против определение № 1963 от 17.10.2024 г., постановено по адм. дело № 522/2024 г. по описа на Административен съд - Добрич в частта, с която е оставено без уважение искането за спиране на предварителното изпълнение на заповед № 997/26.09.2024 г. на кмета на община Каварна. Излагат се доводи за неправилност на определението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и спиране на изпълнението на оспорения акт. Ответникът – кметът на община Каварна, чрез пълномощника си адв. Савов, в писмен отговор изразява становище за правилност на обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С определението в обжалваната му част е отхвърлено инкорпорираното в жалбата на ЕТ „А. - Ю. Борисова“ срещу заповед № 997/26.09.2024 г. на кмета на община Каварна искане за спиране на предварителното й изпълнение. С оспорената заповед на жалбоподателя е наредено да премахне на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, т. 2, ал. 3 и ал. 6-7 ЗУТ преместваеми обекти № 1 и № 2, представляващи конструкции с колони и покрив - навес, поставени непосредствено до сграда с идентификатор 07257.501.989.1 по КККР на [населено място]. За да постанови този резултат, съдът приема искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт за неоснователно, тъй като от жалбоподателя не са установени вреди и увреждане на интерес, които да са равни по значимост на тези, посочени от законодателя в чл. 60, ал. 1 АПК. Обосновава извод за липса на предпоставките по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Определението е правилно. Съгласно чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ подадените пред съда жалби не спират изпълнението на заповедите по чл. 57а, ал. 3 и 9 ЗУТ. По силата на цитираната разпоредба оспорената заповед с предмет премахване на преместваеми обекти подлежи на предварително изпълнение, без да е необходимо от административния орган да се обосновава наличието на някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 217, ал. 2 ЗУТ съдът може да постанови спиране на изпълнението на тази категория актове съгласно чл.166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК само ако се установи, че допуснатото по закон предварително изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Настъпването на вредата следва да е в достатъчна степен вероятна и да е определена по вид и размер. В тежест на жалбоподателя е да докаже наличието на предпоставките по чл.166, ал. 2 АПК. В случая не се сочат доказателства, въз основа на които да се изведе извод от настъпване на значителни или трудно поправими вреди в резултат на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед. Наведените твърдения, че премахването на обектите би довело до затваряне на заведението, към което са поставени и се ползват за негова допълнителна търговска площ, съответно до съкращаване на персонала му, не обосноват възможността за настъпване на такива вреди за едноличния търговец. Както правилно приема съдът, с изпълнението на заповедта няма да се накърни основната търговска дейност на жалбоподателя, тъй като сградата на заведението не е предмет на оспорената заповед. Освен това липсват доказателства за размера на евентуалните вреди с оглед преценката за тяхната значителност. Следва да се има предвид и обстоятелството, че в случай на отмяна на заповедта или прогласяване на нищожността й оспорващият разполага с изрично уредена законова възможност за възмездяване на реално настъпилите вреди. Въпросът относно вида и характера на разпореденото за премахване - строеж или преместваем обект касае съществото на спора, но е неотносим към преценката за наличие на предпоставките за спиране на изпълнението. Законосъобразно от съда е съобразена приложимата норма на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Правилен е изводът, че твърдените негативни последици, изразяващи се в затрудняване дейността на търговеца не могат да се определят като значителни или трудно поправими вреди. Предвид изложеното, като приема искането за спиране на изпълнението за неоснователно и го отхвърля, съдът постановява правилно определение, което следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,