Определение № 6324 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5122/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба на Едноличен търговец „Бо-Ме-Ст Б. С.“- гр.Шумен, с ЕИК: 204809528, чрез процесуален представител, против определение №584 от 02.04.2026г., постановено по адм.дело № 174/2026г. по описа на Административен съд - Шумен, с което на осн. чл.159, т.1 АПК е оставена без разглеждане поради недопустимост жалбата от Едноличен търговец „Бо-Ме-Ст Б. С.“- гр.Шумен, против Мълчаливо потвърждение на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ)- гр.Шумен на Задължителни предписания № ЗД-1-27-02087738/30.10.2025г., издадени от старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Шумен и производството по делото е прекратено. В частната жалба са развити доводи за неправилност, като се иска отмяната му. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че обжалваното определение не подлежи на разглеждане по същество, се иска присъждане на разноските, тъй като причина за образуване на съдебното производство е поведението на административния орган. Претендира и направените в касационното производство разноски съобразно представен списък. Ответникът по частната жалба – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Шумен (ТП на НОИ – Шумен), в срока по чл. 232 АПК, с писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред АС е образувано по жалба на Едноличен търговец „Бо-Ме-Ст Б. С.“- гр.Шумен против Мълчаливо потвърждение на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ)- гр.Шумен на Задължителни предписания № ЗД-1-27-02087738/30.10.2025г., издадени от старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Шумен, по предприето обжалване от търговеца по административен ред. С административната преписка от административния орган е представено Решение № 2153-27-26/18.03.2026г. на „за директор“ на ТП на НОИ-Шумен, с което са отменени Задължителни предписания № ЗД-1-27-02087738/30.10.2025г. и преписката е върната на компетентния административен орган за ново разглеждане и произнасяне. АС, с определение № 486 от 19.03.2026г., е указал на жалбоподателя да уточни правния интерес от обжалването предвид издаването на цитираното решение. С молба от 31.03.2026г., в изпълнение на дадените указания, жалбоподателят заявява, че е запознат с Решение № 2153-27-26/18.03.2026г., което е получено на 23.03.2026г. на основание чл.159, т.3 от АПК е поискал съдебното производство да бъде прекратено поради оттегляне на оспорения акт. Поискал е и присъждане на разноските, т.к. ответникът е станал причина за завеждане на делото. За да постанови оспореното определение №584 от 02.04.2026г., постановено по адм.дело № 174/2026г. по описа на Административен съд – Шумен, съдът е приел, че липсва подлежащ на оспорване индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, липсва мълчаливо потвърждение, мълчаливо съгласие или мълчалив отказ, което е основание по чл.159, т.1 АПК за прекратяване на производството. С оглед постановяването на Решение № 2153-27-26/18.03.2026г., с което са отменени дадените задължителни предписания, съдът е приел и липсата на правен интерес от оспорването. Тъй като според съда не е налице хипотезата на оттеглен административен акт, разноски на жалбоподателя не са присъдени. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2 КСО задължителните предписания като процесното се обжалват пред ръководителя на ТП на НОИ, а решенията на директора на ТП на НОИ подлежат на оспорване пред съответния административен съд съобразно чл.118, ал.1 от КСО. Провеждането на административен контрол е задължителен и е предпоставка за възникване правото на съдебно оспорване. В настоящата хипотеза жалбоподателят е оспорил предписанията пред по-горестоящия административен орган, който не се е произнесъл в срока по чл.117, ал.3 КСО, а впоследствие след сезиране на АС, органът се е произнесъл с Решение № 2153-27-26/18.03.2026г., с което е отменил дадените задължителни предписания и е върнал преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне. Едномесечният срок, уреден в чл. 117, ал. 3 КСО, е инструктивен, а не преклузивен, и непроизнасянето в рамките на този срок не формира мълчалив отказ по чл.58, ал.1 АПК, както правилно е приел първоинстанционния съд. Мълчаливият отказ е приложим при непроизнасянето в срок, с оглед законовото задължение на административния орган да се издаде първичен административен акт, но не и в производство по административен контрол на същия. Липсва основание за съществуване на мълчаливо потвърждаване или мълчалив отказ при актовете в хипотезите на чл.117 КСО. В случая, не е налице хипотеза на оттегляне на оспорения индивидуален административен акт по смисъла на чл. 156, ал.1, предл. второ АПК с издаване на нов акт, с който се удовлетворява искането. Изричното произнасяне на горестоящия административен орган по надлежно сезирала го жалба против акт на по-ниско стоящ в йерархията административен орган е форма на административен контрол и не представлява оттегляне на акта на издалия предписанието орган. Ето защо, неоснователно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в хипотезата на чл. 143, ал.2 АПК, съгласно която подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на чл. 79 АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,