Решение № 1609 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 924/2005 г.

Решение № 1609 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 924/2005 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 ГПК. С решение на Софийски градски съд, постановено на 02.12.2004 г. по гр. д. № 3401/04 г. е отменено решението на Софийски районен съд, постановено на 11.05.2004 г. по гр. д. № 22203/03 г. и вместо него е постановено друго, с което са уважени предявените от А. Б. Б. против Регионално у. "Д"- София обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Против въззивното решение в срока по чл. 218в ГПК (отм.) е подадена касационна жалба от адв. Я. С. като процесуален представител на РУ "Д" София. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) Ответницата по касация А. Б. Б. оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като прецени доказателствата по делото във връзка с изложените в жалбата оплаквания, намира: От фактическа страна по делото е установено, че А. Б. Б. е работела по безсрочен трудов договор на длъжност "касиер" в служба "Т" на РУ "Д" - София. Със заповед № РД- 13- 1106Р/ 20.11.2003 г. на същата е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 188, т. 3 във вр. с чл. 187, т. 3 и 7 КТ за грубо нарушаване на трудовата и технологична дисциплина, подробно уредени в раздел VI на Правилника за вътрешния трудов ред и във връзка с изискванията на Технологичната инструкция за организация на работа по места, което се състои в организирано, продължително отсъствие от работното място през нощната смяна на 11 срещу 12 октомври 2003 г., констатирано със запис на видеокасета, неупражнено наблюдение и грижа за опазване имуществото на предприятието, от което се е облагодетелствувало трето лице, което е откраднало два броя камери и мишка за компютър на обща стойност 218 лв. За да намери уволнението за незаконосъобразно, въззивният съд е приел на първо място, че заповедта не е мотивирана съобразно изискването на чл. 195 КТ, тъй като в нея не е конкретизирано кое от уредените в раздел VI на Правилника за вътрешния трудов ред и Технологичната инструкция за организация на работата по места задължение е нарушила ищцата. Този извод на въззивния съд е необоснован. Видно от самата заповед, същата съдържа изброените в чл. 195, ал. 1 КТ реквизити. Нарушенията на трудовата дисциплина, на които се основава уволнението, за описани подробно с техните обективни и субективни признаци, като е посочено и времето на тяхното извършване, както и начинът на установяването им. На следващо място въззивният съд е намерил, че уволнението е незаконосъобразно и по същество, тъй като ищцата не е извършила визираните в заповедта нарушения. Приел е, че нейното работно място е било в сградата на ТРС СТТС и по- конкретно Интернет залата, които тя не е напускала по време на смяната на 11 срещу 12 октомври 2003 г. Приел е също, че е откраднатите вещи не са й били поверени, поради което тя не носи отговорност за тяхното опазване. Основателен е касационният довод, че съдът е дал неправилно тълкуване и е допуснал смесване на понятията "място на работа" и "работно място". От представената по делото Технологична инструкция за организация на работа по места в служба "Т ТУ" е видно, че Интернет зала е структурна структурна единица на ТРД- СТТС, което налага извод, че същата съставлява "място на работа" по смисъла на чл. 66, ал. 3 КТ, а "работното място" е мястото, където касиерът конкретно изпълнява трудовите си задължения по обслужване на клиентите. От събраните по делото доказателства се установява, а това не се оспорва и от ищцата, че по време на смяната на 11 срещу 12 октомври 2003 г., тя е напускала работното си място за да окаже помощ на отговорника на залата за приключване на касовия оборот на компютъра за фактури и попълване на касовата книга. Формално е налице нарушение на трудовата дисциплина, но то не е тежко, извършено е в интерес на работата и не е в причинна връзка с извършената кражба от залата, охраната на която е била възложена на други лица, поради което не може да обоснове налагането на най - тежкото дисциплинарно наказание. По тези съображения въззивното решение е правилно по резултат и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът