Определение № 155 от 06.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 384/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 4235/16.11.2022 г. по ч.гр.д. № 3830/2022 г., с което Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение е оставил без разглеждане частната касационна жалба на А. Д. Р., лично и като управител на „Радини“ ЕООД и „Югомаркет“ ЕООД, срещу определение № 1377/26.05.2022 г. по ч.гр.д. № 1426/2022 г. на Софийски апелативен съд. Определението се обжалва от А. Д. Р., лично и като управител на „Радини“ ЕООД и на „Югомаркет“ ЕООД. В частната жалба не са развити оплаквания, които обективно могат да изведат порок на обжалвания акт, а са възпроизведени оплакванията в жалбата до Окръжен съд – Благоевград срещу обжалваното постановление за възлагане на недвижим имот по изп.д. № 293/2013 г. по описа на ЧСИ рег. № 796 на КЧСИ, т.е. частната жалба е бланкетна. Ответникът по частната жалба, „Прокредит Банк (България)“ ЕАД възразява, че е неоснователна. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че дължи произнасяне и по бланкетна частна жалба – законът не изисква жалбоподателят да я обоснове. Тя е в компетентност на Върховния касационен съд и е с допустим предмет – арг. от чл. 274, ал. 2, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Подадена е от процесуално легитимирана страна - жалбоподател е лицето, чието право на частна касационна жалба обжалваният акт отрича. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но частната жалба е неоснователна. Съображенията са следните: За да достигне до извода, че частната жалба срещу определението на Софийски апелативен съд е с недопустим предмет, а не следва да я разглежда по същество, предходният състав на ВКС се базира на Тълкувателно решение № 3/12.07.2005 г. по тълк.д. № 3/2005 г. ОСГТК на ВКС. В тълкувателното решение е прието, че функционално компетентен да разгледа частна жалба срещу определението на окръжен съд за прекратяване на производството по жалба срещу акт на съдебния изпълнител, е съответният апелативен съд, а неговото определение е окончателно. Тълкувателното решение е постановено по ГПК (отм.), но има запазено действие. Това е така, защото действащият ГПК урежда по същия начин реда и компетентността на съда по жалбите срещу актовете на съдебния изпълнител. Следователно и при действащият ГПК тълкувателното решение има задължително действие за органите на съдебната власт (чл. 130, ал. 2 ЗСВ). Обжалваното определение е съобразено с него. Настоящият състав на Върховния касационен съд е длъжен да го потвърди. При тези мотиви, съдът