Определение № 4172 от 18.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1623/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. И. П. в качеството и на майка на детето К. В. Т. против решение №12 от 7.8.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело №810 по описа за 2024 г. на Русенския окръжен съд. С въззивното решение е отменено решение № 1105 от 31.07.2024 г. по гр. д. № 5724 по описа за 2023 г. на Русенския районен съд и постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Е. И. в качеството и на майка и законен представител на К. В. Т. против В. Ц. Т. иск за връщане на сумата от 18 967 лв. като получена без основание.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните проблеми:

1.Относно редовното представяне на отговор на исковата молба в електронна форма. Касаторът описва обстоятелствата, от които счита за установено, че отговор на исковата молба не е постъпил редовно в срок.

2. Въпреки че не е постъпил надлежен отговор на исковата молба и след изготвяне на доклада по делото, въззивният съд в противоречие с разрешенията, дадени в ТР №1 от 2013 г по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГК, на решение № 53 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 4041/2013 г. на I ГО на ВКС и решение № 60 от 10.04.2013 г. на III ГО на ВКС, е обсъдил възраженията на ответника.

3. За задължението да се дадат указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства, включително и служебното им събиране, когато въззивният съд констатира, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация е погрешна. По този въпрос касаторът твърди противоречие с ТР №1 от 2013 г по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГК.

4. Относно необходимостта да се извърши преценка на достоверността и доказателствената сила на отделните доказателства с всички данни по делото. Според касатора противоречието по въпроса е с решения № 60 от 10.04.2013 г. по гр. д. № 896/2012 г. на III ГО и № 53 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 4041/2013 г. на I ГО на ВКС.

В. Ц. Т. застъпва становището, че няма основания за допускане на решението на Русенския окръжен съд до касационно обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Е. И. П. като майка и законен представител на К. В. Т. е поискала В. Ц. Т. да бъде осъден да заплати сумата от 18 967 лв., която е получена от него без основание. В исковата молба е изложила, че бракът между нея и ответника е прекратен със съдебно решение № 1141 от 18.07.2023 г. по гр. д. № 2018 по описа за 2023 г. по описа на Русенския районен съд. На 4.10.2022 г. ответникът без нейно знание и съгласие е изтеглил 8 697 евро от влога на техния син, в който са получавани детските надбавки и е превел тази сума в общата им сметка. След това сумата е била изразходвана директно за неговата фирма, поради което според нея неоснователно се е обогатил.

Според съобщението на стр.46 по описа на Русенския районен съд В. Ц. Т. е получил препис от исковата молба на 15.12.2023 г. В публичното съдебно заседание на 21.02.2024 г. пълномощникът на ответника е заявил, че на 15.02.2023 г. в 23,58 часа е изпратил до Русенския районен съд отговор на исковата молба чрез Системата за сигурно електронно връчване. Според обяснението на системния администратор в Русенския районен съд от 23.02.2024 г., находящо се на стр.72 по описа на РРС, на 15.12.2023 г. в 23:58:30 часа в Системата за сигурно електронно връчване е направено връчване със заглавие "Отговор на искова молба и приложения по гражданското дело“ от пълномощника Д. С. М.. Документът е отворен от системния администратор О. П. на 18.12.2023 г. в 9,01 часа и е съдържал три прикачени файла-отговор, пълномощно, приложения. Първият файл е съдържал общо шест страници, от които само първата е имала текстово съдържание, а останалите пет са били празни. Документът не е подписан с квалифициран електронен подпис. Другите два файла са съдържали само празни страници. Системният администратор е изпратил в 8,03 часа на подателя уведомление чрез Системата за сигурно електронно връчване, че изпратените от него файлове съдържат празни страници. Съдържанието на първата страница на първия файл е отговор на исковата молба, в която с съдържа само становището, че искът е недопустим/стр.73 по описа на РРС/.

Русенският районен съд е констатирал, че подателят на отговора в дадения от системния администратор срок не е отстранил нередовностите на процесуалното действие, поради което го е счел за неизвършено съобразно чл.101, ал.3 от ГПК. Ето защо е приел, че възраженията на ответника, съдържащи се в отговора, за преклудирани и не ги е обсъждал. С решението си е осъдил ответника да върне изтеглената от него искова сума, тъй като е счел, че той неоснователно се е обогатил за сметка на сина си К. Т..

Русенският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение и е постановил друго, с което е отхвърлил предявения иск. Счел е, че при наличие на ненадлежно извършено процесуално действие съдът е задължен да даде конкретни и ясни указания на страната за отстраняване на нередовността и да и определи срок за поправяне на действието. В настоящия случай първоинстанционният съд не е дал указания и срок на страната, а обстоятелството, че служител на съда е изпратил съобщение до процесуалния представител на страната не освобождава съда от задълженията, визирани в разпоредбите на чл.7, ал.1 от ГПК и чл.101 от ГПК. Затова въззивният съд е счел, че първоинстанционният съд неправилно е приложил последиците на чл.133 от ГПК. По съществото на спора е приел, че предявеният иск е с правна квалификация чл.55, ал.1 от ЗЗД, а именно: получаване при начална липса на основание, което в случая не е установено. Страните са родители на детето К. и по време на брака от сметката на детето ответникът е превел по общата семейна сметка исковата сума от 8697 евро. Извлеченията от банковите сметки на детето и от общата семейна сметка според въззивния съд се ползват само с формална доказателствена сила и като частни удостоверителни документи без издател нямат обвързваща съда доказателствена сила. С оглед на това само въз основа на тези документи не може да се приеме за установено, че прехвърлените от сметката на детето в общата семейна сметка средства са били изразходвани за лични нужди на ответника, а не за задоволяване на нуждите на семейството. По делото не са събрани доказателства, че жалбоподателят еднолично без съгласието на бившата си съпруга е извършил превода на сумата, нито доказателства, че тази сума е използвана за покриване на негови лични разходи въз основа на негово еднолично решение, а не за задоволяване на нуждите на семейството.

Извлеченията от банкови сметки са били представени като писмени доказателства от ищцата на немски език и не са били преведени на български език до постановяване на първоинстанционното решение. В отговора на исковата молба ответникът е възразил, че тези документи не разполагат с реквизити като съставител от твърдяната банкова институция и е изразил съмнения относно тяхната достоверност. Във въззивната си жалба той е изразил становище, че документите не са придружени от превод на български език и нямат доказатествена стойност. Изтъкнал е, че първоинстанционният съд е следвало да изясни същността на оспорването на документите, което не е сторил.

С молба вх. №13414 от 9.12.2024 г. до Русенския окръжен съд ищцата е представила превод на банковите извлечения, които са били приети от въззивния съд в публичното съдебно заседание на 13.12.2024 г.

При тези обстоятелства и след като е приел, че възраженията в отговора на исковата молба не са преклудирани, Русенският окръжен съд е следвало да съобрази не само оплакването във въззивната жалба за липсата на превод на документите на немски език, но и оспорването на факта, че документите изхождат от банкова институция, че доказват изразходване на суми от общата банкова сметка за лични нужди на ответника. Това оплакване за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд е следвало да доведе въззивния съд до извода, че делото е останало неизяснено от фактическа страна и трябва служебно да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза за установяване на движението по сметката в съответната банка, за което са необходими специални знания. Като не е сторил това въззивният съд е разрешил третия въпрос на касатора в противоречие с указанията на т.3 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК. Ето защо по този въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд.

По останалите въпроси касационно обжалване не следва да се допуска. При липсата на дадени от първоинстанционния съд конкретни указания за отстраняване на нередовностите на отговора и на подходящ срок за целта, изводът на въззивния съд, че не могат да се приложат последиците на чл.133 от ГПК съответства на процесуалния закон/чл.101, ал.1 от ГПК/ и на приложимата практика на ВКС. Не се установява и противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС относно доказателствената стойност на оспорените от страната частни документи.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение