Определение № 225 от 14.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1701/2021 г.

Подадена е молба от „МБИЛДИНГ“ ЕООД, [населено място] за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 450 от 14.07.2022 г. в частта за разноските, като бъде намалено присъденото на ответницата А. К. Б. адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Ответницата по молбата – А. К. Б. – не заявява становище по същата. Съдът, като взе предвид данните по делото, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С оглед материалния интерес на делото, съизмерим с размера на данъчната оценка на имота, предмет на предявения иск по чл. 135 ЗЗД, (101 119.40 лв.), дължимото съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатско възнаграждение възлиза на сумата 2 664.29 лв. (3/4 от 3 552.39 лв. = 2 664.29 лв.). В случая заплатеното от ответницата по касация А. К. Б. на процесуалния й представител адвокатско възнаграждение е в размер на 2 625 лв., т. е. под определения в Наредбата минимален размер. Ето защо, искането за намаляването му по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно и не следва да бъде уважено. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК