Решение № 1369 от 09.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11823/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ю. Х. А., гражданин на Сирия, чрез служебно назначения му процесуален представител адв.Т.Лисичкова, против Решение № 32737 от 07.10.2025 г., постановено по адм. дело № 9419/2025 г. по описа на Административен съд-София – град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 4579/26.08.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното съдебно решение е неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е изследвал относимата информация относно държавата на произход на кандидата, като анализът на изложената в решението обстановка в Сирия е формален и не кореспондира с личната бежанска история на молителя – търсещ закрила. Твърди, че всяко лице, което търси международна закрила трябва да получи индивидуална оценка на молбата си за убежище, каквато не е извършена от първоинстанционния съд. Посочва, че по отношение на търсещия закрила са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, както и че е нарушен принципът за „забрана за връщане“. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което да се отмени решението на председателя на ДАБ и да се върне преписката за ново произнасяне по молбата на лицето търсещо закрила. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците/ДАБ/, чрез процесуален представител ст. юрк. Кръстева, оспорва жалбата като неоснователна и излага съображения за правилност на изводите на първоинстанционния съд. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Ю. Х. А., гражданин на Сирия, срещу Решение № 4579/26.08.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, съдържа всички задължителни реквизити, при спазване на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. АССГ е установил от фактическа страна, че Ю. Х. А. е лице от мъжки пол, гражданин на Сирия, етническа принадлежност: [етническа принадлежност], вероизповедание: [вероизповедание], семейно положение – женен. Административното производство е започнало по подадена от Ю. Х. А. молба от 29.04.2025 г. за предоставяне на международна закрила. На 05.05.2025 г. с чужденеца е проведено интервю по време на което е заявил, че нелегално през месец януари 2024 г. е напуснал Сирия, преминал е транзит през Турция и при втория си опит, през месец февруари 2024 г. е влязъл на територията на България не по законноустановения начин, като е заловен при опит да напусне страната към Сърбия. Обяснил е, че е имал намерение да стигне до Нидерландия, където има болен брат, за когото иска да се грижи. След задържането му, нелегално напуска България, като нелегално от Германия е влязъл в Нидерландия, където му е отказана закрила и е решил да замине за Великобритания, но във Франция също му е отказана закрила и е върнат на територията на Република България. При провеждане на интервюто сирийският гражданин е заявил, че с властите в страната си по произход не е имал проблеми заради етническата си принадлежност/[етническа приндлежност]/ или заради изповядваната от него религия; не е членувал в политическа партия или организация; не е осъждан от редовната власт в държавата си по произход и не имал проблеми с режима. Мотивира молбата си за закрила с причини от личен характер, като посочва, че от 2019 г. до 2023 г. е работил в завод на Нестле, който се смята за еврейски. Твърди, че върху него е упражняван натиск и заплахи да не работи там. Обяснява, че в Сирия е живеел в [населено място], което се намира на границата с Израел и че съпругата му и трите им деца и към момента живеят там. Заявява, че би се върнал в Сирия, но в момента не смята, че може да живее там, тъй като не обича религиозни фанатици. Съдът е счел, че в хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Търсещият закрила не е посочил причини, обосноваващи опасения от преследване и спрямо него не е установена и реална опасност от тежко посегателства като смъртно наказание или екзекуция. От представените доказателства не е установено влошаване на обстановката в Сирия, достигаща границите на безогледно насилие, породено от въоръжен вътрешен или международен конфликт. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. Съдът е споделил и становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на лицето търсещо защита на хуманитарен статут, доколкото по делото не се доказва осъществяването на нито една от хипотезите по чл. 9 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства не сочат на наличието на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция/ чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание/ чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата му по произход - Сирия в случай на въоръжен конфликт /чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ/. Самият чужденец не навежда факти и твърдения за наличие на основанията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от ЗУБ. Предвид изложеното, и съобразявайки актуалната обстановка в Сирия първоинстанционният съд е приел, че оспореното Решение № 4579/26.08.2025 г. на председателя на ДАБ при МС е законосъобразно, поради което е отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно административният съд, изхождайки от събраните по делото доказателства и изложената от чужденеца бежанска история, подробно анализирани от него, е приел, че по отношение на лицето търсещо закрила не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изнесените от чужденеца факти в бежанската му история не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата му по произход. От проведеното интервю става ясно, че чужденецът е напуснал доброволно и нелегално по лични причини държавата си по произход. По отношение на него не са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Основателно първоинстанционния съд е приел, че наведените от чужденеца причини да не желае да се завърне в Сирия не съставляват основания за предоставянето на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Същите са от личен и икономически характер, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са и изводите на АССГ, че не са налице и материалноправните предпоставки за уважаване молбата на Ю. Х. А. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно първоинстанционният съд, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ или пък на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение поради повърхностно разглеждане на цялата налична информация за ситуацията в Сирия, довело от своя страна и до постановяване на решението в противоречие с материалноправния закон, доколкото актуалното положение в Сирия налагало извод за наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. С изключение на позоваването на държавата на произход на молителя, член 15, буква б) от Директива 2011/95 съответства по същество на член 3 от ЕКПЧ, който е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в член 19, §2 от Хартата на ЕС. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС и на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в общностния правов ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините "изтезания" и "нечовешко или унизително отношение или наказание". Предвид гореизложеното, когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 от ЕКПЧ е относим при преценката на наличието на основания за забрана за връщане. В конкретния случай жалбоподателят не навежда фактически твърдения, от които да се направи извод за наличие на реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца и на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно Решение на съда на ЕС / голям състав / от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Значението на понятието "въоръжен вътрешен конфликт" е пояснено в цитираното по-горе решение на СЕС по дело С- 465/07 и доразвито / доразширено относно субектите, участващи в този конфликт/ в Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12. Съгласно т. 35 от последното цитирано решение на СЕС разпоредбата на член 15, буква в) от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Горното разрешение следва да се тълкува във взаимовръзка с втория абзац от Решението на СЕС от 17 .02.2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт /бил той международен или вътрешен /безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Всичко гореизложено налага извода, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95, съответно – за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му. В компетентност на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. В конкретния случай не е налице кумулативното наличие на всички, изброени по-горе предпоставки за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, включително и справките, представени от ответната страна съдебното заседание пред касационната инстанция, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация. Дори да се приеме, че вътрешен въоръжен конфликт все още е налице, то не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" /забрана за връщане/, установен в член 33, §1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците /чл. 4, ал. 3/, съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 от ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че е преминал нелегално българската граница. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че анализът на изложената в решението обстановка в Сирия е формален и не кореспондира с личната бежанска история на молителя. Данните за общественото, политическото и икономическо положение в Сирия се установяват не само от цитираните в първоинстанционното съдебно решение справки, но те се потвърждават и от приложените в настоящето производство актуални справки с вх. № МД-02-643/09.12.2025 г. и вх. № МД-02-653/17.12.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при Държавна агенция за бежанците. Тези справки представляват официални документи и съставляват годно доказателствено средство във всички фази на административните производства по ЗУБ. Следва обоснован извод, че те са официални свидетелстващи документи и обвързват съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с тях. При постановяване на административния си акт решаващият орган е изяснил, установил, разгледал и изследвал конкретните обстоятелства и факти касаещи личното положение на молителя, неговата индивидуална бежанска история, както и актуалната и реална обстановка в страната му на произход. Установената и описана от административния орган фактическа обстановка се потвърждава, както от проведеното интервю и разказаната от молителя история, така и от другите събрани и приобщени в производството доказателства, като изложените в тях данни и направените от органа изводи си кореспондират и са непротиворечиви. Във връзка с изложеното в жалбата, че всеки който търси международна закрила трябва да получи индивидуална оценка на молбата си за убежище, следва да се посочи, че търсещото закрила лице е получило точно такава оценка. Тя се отнася само и единствено за него самия и за живота му, касае фактите и обстоятелствата от неговата бежанска история – такава, каквато той сам е разказал и която е установена от административния орган. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Обстановката на територията на Сирия действително може да бъде определена като усложнена, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не налага извод за съществен за производството риск от безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ в държавата на произход на касатора, което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността му единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава. В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че след 08.12.2024 г. 1 208 802 бр. сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави. На последно място следва да бъде отчетено и че чрез партньорските си неправителствени организации ВКБООН предоставя правни услуги на вътрешно разселени лица, завърнали се бежанци и приемни общности, както и на търсещи закрила лица и бежанци. Видно от общодостъпна справка на Върховен комисариат за бежанците към ООН (ВКСООН), последният изразява готовност да окаже подкрепа на сирийските бежанци, които решават доброволно да се завърнат. В справките се отбелязва, че в Сирия доброволно са се завърнали стотици хиляди сирийци. Излагат се опасения за завръщащите се, но същите не водят до необходимост непременно от предоставяне на закрила, било тя субсидирана или хуманитарна. След преценка на всички индивидуални фактори, касаещи личното положение на лицето, кандидатстващо за закрила, и актуалната информация относно страната му на произход се установява, че при евентуалното му завръщане в Сирия той би могъл да води нормален начин на живот със семейството си. По изложените съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр. „първо“, предл. „първо“ от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,