Определение № 171 от 09.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 121/2019 г.

Производството е по чл.274 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, вх.№11420/18.6.2018 г., подадена от адв. Н. М. – процесуален представител на ищеца Н. М. Н. от [населено място], против определение №3448/23.10.2017 г. по ч.гр.д.№5188/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд,ГК, 4 състав с което е оставена без уважение частна жалба от Н. М. Н. срещу определение №17979/07.7.2017 г. по ч.гр.д.№6590/2017 г. по описа на Софийския градски съд, ТО. За да постанови определението си апелативният съд е приел, че „ На обжалване, както е приел СГС, чийто мотиви САС възприема, съгласно чл.274, ал.1 ГПК подлежат само тези определения на съда, които или прекратяват производството, така че правят невъзможно да се постанови решение по него(определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото), или са без значение за порочността на решението, постановено по делото и обжалването им е изрично предвидено в закона. В разглеждания случай не е налице нито една от посочените хипотези. Определението на СРС от 09.3.2017 г. по чл.228 ГПК, с което е оставено без уважение искането на ищеца – частен жалбоподател, за привличане на други ответници, наред с първоначалните ответници(последващо субективно пасивно съединяване на искове), няма преграждащ характер и в процесуалния закон не е предвидена възможност за самостоятелното му обжалване. Не се касае за определение за прекратяване на производството по делото по отношение на ответник, както се поддържа, поради което атакуваното пред въззивния СГС определение като преграждащо не подлежи на обжалване с частна жалба, а за ищеца не е преклудирана възможността да предяви отделно иск срещу лицето(лицата), което иска да привлече като ответник.“ В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за неправилност и се моли за нейното уважаване. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и с оглед данните по делото намира следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима, както правилно е приел в диспозитива на обжалвания съдебен акт Софийския апелативен съд. Освен изложеното в мотивите му, настоящият състав на ВКС, IV г.о., намира, че същите са в съответствие с приетото в т.9 от тълкувателно решение №1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ВКС ОСГТК, както и от разясненията дадени в тълкувателно решение №5/2015 г. от 12.7.2018 г. по тълк.д.№5/2015 г. на ВКС ОСГТК. С оглед изложеното постановеното от Софийски апелативен съд определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол, и следва да се остави без разглеждане. Водим от горните съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,