Определение № 5600 от 03.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4399/2025 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба от В. М. Д. от [населено място] против разпореждане № 336 от 17.07.2025г. по в.ч.гр.д. № 138/2025г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е върната нейна частна касационна жалба вх.№ 2870 от 7.05.2025г. против определение № 193 от 9.04.2025г. по гр.д. № 2866/2024г. на АС Велико Търново и частна касационна жалба вх. № 51069 от 11.06.20205г. против разпореждане № 212 от 11.05.2025г. Жалбоподателката счита обжалвания акт за неправилен, поради което иска да бъде отменен. Твърди, че не следва да дължи държавна такса и че съдът е нарушил правото й на защита, като не я е уведомил за дадените указания чрез назначения й процесуален представител. Срещу подадената частна касационна жалба не е подаден отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира при проверката си, следното: В. М. Д. е подала частна жалба срещу разпореждане, постановено по гр.д.№ 5152/2013г.на РС Плевен за връщане на друга нейна частна жалба /с вх.№ 26034/30.04.20204г./ срещу разпореждане за връщане на подадена молба за отмяна на влязло в сила решение № 255 от 17.02.2014г.на РС Плевен. Тя е предмет на образуваното в.ч.гр.д.№ 718/2024г. на ОС Плевен. По това дело, с определение № 1755 от 20.12.2024г., по искане на настоящата жалбоподателка й е предоставена правна помощ чрез осигурено процесуално представителство, а е оставено без уважение искането й за освобождаване от внасяне на държавна такса. Тя е подала частна жалба срещу определението в частта му за оставяне без уважение на искането й за освобождаване от заплащане на такса. Жалбата е оставена без уважение с определение № 193 от 9.04.2025г.по в.ч.гр.д.№ 138/2025г. на АС Велико Търново. В. Д. е подала частна касационна жалба, която е оставена без движение с разпореждане № 212 от 11.05.2025г., като са й дадени указания за: 1. приподписване на частната касационна жалба от адвокат, 2.представяне на „точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване“, и 3. Представяне на платежен документ за внасяне на държавна такса в размер на 15лв. Съобщенията с така дадените указания е изпратено до частната жалбоподалката, която в предоставения й срок не ги е изпълнила. На това основание със сега обжалваното разпореждане № 336 от 17.07.2025г. по в.ч.гр.д. № 138/2025г. на Апелативен съд Велико Търново е върната както нейна частна касационна жалба вх.№ 2870 от 7.05.2025г. против определение № 193 от 9.04.2025г. по гр.д. № 2866/2024г. на АС Велико Търново, така и последвалата частна касационна жалба вх. № 51069 от 11.06.20205г. против разпореждане № 212 от 11.05.2025г. за оставянето й без движение. Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав намира постановеният съдебен акт за неправилен по следните съображения: По делото, по което е постановено определението, предмет на подадената частна жалба - в.ч.гр.д.№ 718/2024г. на ОС Плевен, съдът е преценил, че за страната е налице необходимост от предоставяне на правна помощ /защото тя не може да се справи самостоятелно/ и че тя не разполага със средства, позволяващи й да заплати следващото се адвокатско възнаграждение. След като веднъж, съдебен състав е приел, че страната не разполага с необходимите правни знания, позволяващи й да организира защита си, поради което й е предоставена правна помощ чрез осигурено процесуално представителство, за изпълнение на дадените указания, които изискват извършване на определени правни действия, съдът следва да я уведомява не лично, а чрез процесуалния й представител. Като е процедирал по различен начин, съдът е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен. Делото следва да се върне за завършване на процедурата по осигуряване на правна помощ и за уведомяване на определения по съответния ред процесуален представител за указанията на съда, дадени на жалбоподателката Д. с разпореждане № 212 от 11.05.2025г. Доколкото – предмет на производството по подадената частна жалба е преценката за дължимостта на държавна такса, до разрешаването на въпроса, държавна такса не следва да се изисква. Жалбата, насочена против разпореждане № 212 от 11.05.2025г. е неоснователна, доколкото не е налице хипотезата на чл.274 ГПК, тъй като се касае за акт, с който се дават указания и не се засят права на жалбоподателката. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение