Определение № 2189 от 05.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1515/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Д. С. Н., чрез процесуален представител, срещу Определение № 2048 от 13.11.2024 г., постановено по административно дело № 517/2024 г. от Административен съд /АС/ – Ловеч, с което е оставено без разглеждане искането му за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на т. 2 от Заповед № 8121к-13352/16.102024 г. на Министъра на вътрешните работи на Република България. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Иска същото да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: За постанови обжалваното определение, административният съд е приел, че пред него е направено единствено искане за спиране на предварителното изпълнение на т. 2 от посочената по-горе заповед, без да е налице съдебно оспорване, относно нейната законосъобразност. Така постановеното определение е неправилно. Както правилно е посочил АС – Ловеч, съгласно чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, заповедта за временно отстраняване от длъжност по чл. 214, ал. 1, т. 1 и 2а и ал. 4 и за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на АПК. Във връзка с предходното, когато е налице заповед за временно отстраняване от длъжност, каквато е процесната пред АС – Ловеч, обжалването действително не спира допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, като искане за спиране може да се направи по всяко време на висящо производство по обжалване на акта /чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК/. В тази връзка е неправилна преценката на административният съд, че в случая липсва такова обжалване, тъй като видно от подадената пред него жалба, освен искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение по чл. 166 от АПК е налице и оспорване на самия административен акт, в частта му по т. 2, относно нейната законосъобразност, като са изложени подробни доводи в подкрепа на това. Предвид изложеното, като е приел за недопустимо направеното пред него искане, административният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното и на основание чл. 235 АПК Върховният административен съд, Пето отделение