Определение № 173 от 26.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 377/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба № 10799/ 19.11.2013 г. от ответника Х. С. Б. с искане за отмяна на определение № 278/ 06.11.2013 г. по ч. гр. д. № 273/ 2012 г, с което състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение е оставил без уважение молбата на Х. Б. за предоставяне на правна помощ чрез процесуално представителство по друга негова частна жалба. С другата частна жалба вх. № 7317/ 17.07.2012 г. Х. Б. иска отмяна на определение № 287/ 05.07.2012 г. по ч. гр. д. № 273/ 2012 г, с което същият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение е оставил без разглеждане негова частна жалба срещу определение от 13.05.2011 г. по гр. д. № 1540/ 2011 г. по описа на Софийски апелативен съд, ІV-ти състав. По частна жалба вх. № 7317/ 17.07.2012 г. на Х. С. Б. е образувано и ч. гр. д. № 5438/ 2013 г. по описа на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение. С определение № 159/ 28.02.2014 г. производството по това дело е прекратено и е постановено делото да се изпрати на настоящия състав. С определение от 18.03.2014 г. към настоящото дело на основание чл. 213 ГПК е присъединено ч. гр. д. № 5438/ 2013 г. по описа на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение. Така предмет на ч. гр. д. № 377/ 2014 г. по описа на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение са и двете частни жалби на Х. С. Б. срещу двете определения по ч. гр. д. № 273/ 2012 г. по описа на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение: определение № 278/ 06.11.2013 г. и определение № 287/ 05.07.2012 г. По частна жалба вх. № 10799/ 19.11.2013 г. Тя има за предмет определение № 278/ 06.11.2013 г. по ч. гр. д. № 273/ 2012 г, с което Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение оставя без уважение молбата на Х. С. Б. за предоставяне на правна помощ чрез процесуално представителство по ч. гр. д. № 5438/ 2013 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение. Частната жалба е бланкетна, доколкото не съдържа оплаквания за конкретно процесуално нарушение при постановяване на обжалваното определение. От насрещната страна В. Г. Б. не постъпва отговор. За да постанови обжалваното определение, предходният състав на Върховният касационен съд е съобразил, че искането за допуск до правна помощ чрез процесуално представителство по гражданско дело се подчинява освен на основното изискване на чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ – страната да няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, - така и на допълнителните изисквания, предвидени в чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПП. П. състав на Върховният касационен съд е счел за неоправдано да предостави правната помощ на Х. Б. от гледна точка на ползата, която тя би му донесла. Изложил е мотиви, че частна жалба вх. № 7317/ 17.07.2012 г. с искане за отмяна на определение № 287/ 05.07.2012 г. по ч. гр. д. № 273/ 2012 г. другият състав на Върховният касационен съд би разгледал по правило в закрито заседание (чл. 278, ал. 1, изр. 1 ГПК), в което няма лично явяване на страната и на нейния представител и назначаването на особен представител на Х. Б. би било без реални последици за него. Настоящият състав на Върховният касационен съд намира, че с определение № 278/ 06.11.2013 г. по ч. гр. д. № 273/ 20102 г. по описа на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение е приложен правилно чл. 24, т. 1 ЗПП. Освен това настоящият състав намира за изключено и второто допълнително изискване на чл. 24, т. 2 ЗПП. Частната жалба срещу определение № 287/ 05.07.2012 г. по ч. гр. д. № 273/ 2012 г. по описа на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение е очевидно неоснователно, а именно за нея Х. Б. иска да бъде допуснат до системата за правна помощ чрез процесуално представителство. С определение № 287/ 05.07.2012 г. по гр. д. № 273/ 2012 г. предходният състав на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане частната жалба на Х. Б. срещу определение на въззивния съд по чл. 337, ал. 1 ГПК. Определението на въззивния съд е по движение на делото. Константна е съдебната практика, че определенията по движение на делото не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол и тяхната правилност се преценява при обжалване на постановеното решение. По частна жалба вх. № 7317/ 17.07.2012 г. С определение № 65/ 10.02.2014 г. по ч. гр. д. № 377/ 2014 г. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение се е произнесъл по частна жалба вх. № 7317/ 17.07.2012 г, с която Х. С. Б. е поискал да бъде отменено определение № 287/ 05.07.2012 г. по ч. гр. д. № 273/ 2012 г. по описа на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, като е оставил без уважение и тази частна жалба. Следователно след настоящото определение е изчерпан предметът и на двете дела - ч. гр. д. № 373/ 2014 г. по описа на Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение и ч. гр. д. № 5438/ 2013 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, присъединено при условията на чл. 213 ГПК. При тези мотиви, съдът