Определение № 1257 от 15.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 97/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Електроразпределение Юг“ЕАД, [населено място] срещу решение № 84 от 16.10.2023г. по в.т.д.№ 134/2023г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено решението по т.д.№ 96/2022г. на ОС Сливен и „Електроразпределение Юг“ е осъдено да заплати на „Топлофикация Сливен- инж.Ангел Ангелов“ЕАД на основание чл.55,ал.1, предложение първо ЗЗД: сумата 2 718.68 лв. - недължимо платена цена за пренос по електроразпределителната мрежа до обект средно напрежение ИТ № 4005298 /ТР 22/ за периода от 31.10.2020г. до 30.06.2022г.; сумата 78 399.05 лева - недължимо платена цена за пренос по електроразпределителната мрежа до обект ниско напрежение за ИТ № 4005384 /помпена станция/ за периода от 31.10.2020г. до 30.06.2022г.; сумата 15 796.02 лева - недължимо платена цена за достъп до обект средно напрежение за ИТ №4005298 /ТР 22/ за периода 31.10.2020г. до 30.06.2022г.; сумата 6.55 лева - недължимо платена цена за пренос по електроразпределителната мрежа до обект ниско напрежение ИТ № 4146008 /припомваща станция/ за периода 31.10.2020г. до 30.06.2022г., ведно със законната лихва за забава считано от падежа на всяко задължение до окончателното заплащане. Допустим предмет на касационното обжалване е въззивното решение в частта за уважаване на иска за сумата в размер на 78 399.05 лева, представляваща недължимо платена цена за пренос по електроразпределителната мрежа до обект ниско напрежение за ИТ № 4005384 /помпена станция/ за периода от 31.10.2020г. до 30.06.2022г. Делото е търговско, останалите обективно съединени искове са с цена под 20 000лв., което обуславя недопустимостта на касационното обжалване по тях и оставяне без разглеждане касационната жалба в тази част. Касаторът не оспорва, че за обект ИТ № 4005384 - помпена станция, в нарушение на изискването по чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ в относимата за периода редакция, измервателният уред е бил монтиран не от страната на по-високото, а от страната на по-ниското напрежение на силовия трансформатор. Счита обаче, че това обстоятелство е без значение за спора относно връщането на заплатена цена за мрежови услуги, тъй като при постигнато от страните съгласие измервателният уред да бъде поставен от страната на по-ниското напрежение, обективирано в Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа № 831/21.11.2013г., формалното несъответствие с изискването на чл.14,ал.1 ПИКЕЕ е без значение. Позовава се на факта, че договореният между страните избор на мерене е на ниво ниско напрежение и това е установеното между страните място на поставяне на измервателния уред. Счита, че от значение за спора е и обстоятелството, че ищецът не е извършил реконструкция на собствените си уредби за осъществяване на измерване на ниво средно напрежение. Счита, че това поведение и фактът на постигнатата договореност между страните не могат да се пренебрегнат и не може да бъде безусловен прочитът на разпоредбата на чл.14, ал. 1 ПИКЕЕ, в редакцията, действаща през процесния период, съгласно която, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към клиент, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента (ако има такава трансформация). Излага съображения, че заявеното от ищеца основание за уважаване на исковата претенция не е налице. Счита, че ключовият въпрос от значение за правилното решаване на делото е въпросът: При постигнато от страните съгласие измервателният уред да бъде поставен от страната на по-ниското напрежение на силовия трансформатор, обективирано в Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, сключен на основание чл.11, ал.З от ПТЕЕ, преодолява ли формалното несъответствие с изискването на чл.14, ал.1 от Правилата на КЕВР за измерване ? по който въпрос като от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото се иска допускане на касационното обжалване. Тезата на ищеца, която е възприета в обжалваното решение е, че за обект ИТ № 4005384 „Помпена станция“ точката на присъединяване към въздушната линия, собственост на ответника, са клемите за присъединяване на проводниците при въздушните електропроводи преди трафопост 20/04 кВ и представлява границата на собственост на „Топлофикация Сливен“ и ответното дружество като и двата обекта са на ниво средно напрежение. Трансформирането на пренесената ел.енергия до ниво ниско напрежение се извършва от съоръжения, собственост на „Топлофикация Сливен“ и ответникът няма никакво участие. Последните съоръжения за този обект, за които ответникът подава напрежение, са трансформаторите, собственост на ищцовото дружество. Подаваното от ответника напрежение е 20кВ - ниво средно напрежение, а последващата трансформация до ниво ниско напрежение и преносът на ел.енергия се осъществяват от съоръжения, собственост на ищеца, поради което не следва да заплаща сума за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение. Посочва, че исковата сума за този обект е формирана като разликата между двете цени - разликата между заплатената цена за пренос ниско напрежение и дължимата цена до обект средно напрежение, тъй като не е налице извършена от ответника услуга, представляваща трансформиране, разпределение и пренос на енергия по мрежа ниско напрежение. По тези съображения в отговора на касационната жалба се оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на подадената касационна жалба. Назначената по делото техническа експертиза е установила, че за обект с ИТН 4005384 - „Помпена станция“ на ищеца е доставяна електроенергия на ниво средно напрежение. Трансформирането на електроенергията от ниво средно напрежение до ниво ниско напрежение се извършва от съоръжения собственост на „Топлофикация Сливен“ ЕАД. Видно от заключението на вещото лице присъединяването е осъществено преди собствеността на ищеца. Уредите за търговско измерване на доставената електрическа енергия са неправилно поставени - не са на границата на собственост на съоръженията на ищеца и ответника; средствата за търговско измерване на енергията са монтирани не на входа на трансформаторите - ниво средно напрежение, а на изхода - ниво ниско напрежение. При тази констатация, апелативният съд е обосновал извод, че дейността по преобразуване на електроенергията от ниво средно напрежението на ниво ниско напрежение е извършена със съоръжения изцяло собственост на ищеца, а не е предоставена от ответника. Обсъдено е, че съгласно чл.14 от ПИКЕЕ, в сила от 2007г., мястото на измерване на доставеното количество ел. енергия е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя; че съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, електрическата енергия, използвана от потребителите, се измерва със средства за търговско измерване, разположени до или на границата на имота на потребителя, а разпоредбите на чл.117, ал. 5 и 6 ЗЕ предвиждат, че небитови клиенти могат да изграждат и притежават съоръжения с високо и средно напрежение, за да се снабдяват с ел. енергия. Обосновано е, че съгласно тази регламентация, измервателните уреди е трябвало да бъдат разположени на входа на трафопостовете на ищеца, където ответникът доставя електричество със средно напрежение, а понижаването на напрежението от средно към ниско става изцяло във вътрешната мрежа на ищеца и той не следва да заплаща тази дейност на оператора - доставчик. Въззивният съд е обсъдил събраните доказателства, установяващи, че с писмо от 2013г. до ЕВН България и копие до ДКЕВР ищецът е поискал да бъде променено мястото на измерване на електрическата енергия и преразгледано начисляването на цена за пренос на ел.енергия през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение по съображения, че обектът ИТ № 4005384 „Помпена станция“ се захранва от силови трансформатори 20/04 кВ, собственост на “Топлофикация Сливен“ и ЕВН „България“ няма собственост и не поддържа мрежа на ниско напрежение. Посочил е, че инвестициите и цялостната поддържка на съоръженията ниско напрежение са изцяло за сметка топлофикационното дружество, поради което таксата следва да се начислява на средно напрежение. В отговор ЕВН е уведомил клиента, че по „нормативни" причини не може да изпълни желанието на дружеството. Обсъдено е и, че през 2019г. в ЕР Юг ЕАД е постъпило искане от ищеца за промяна мястото на измерване на електрическата енергия на обект Помпена станция - ИТН 4005384, започнало е изграждане на секция за измервателни трансформатори в трафопоста, но процесът не е завършен. Съставът на апелативния съд е приел, че мястото за монтиране на измервателните уреди е нормативно определено; че независимо от искането за промяна на мястото на измервателните уреди, ищецът бил поставен в условия да плати за услуга за достъп и пренос на ел. енергия с ниско, вместо за средно напрежение, каквато в действителност е доставената, поради което има право да получи връщането на надвнесеното на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Искането за допускане на касационното обжалване не следва да бъде уважено. Отговорът на поставения от касатора въпроса може да се изведе от решението по т.д.№ 1054/2011г. на Второ т.о. на ВКС - Поставянето на уредите за количествено измерване на предметната престация по договор за продажба на електрическа енергия във формално несъответствие с техническите изисквания по ЗЕ и подзаконовите нормативни актове е достатъчно основание за отхвърляне на иска за изпълнение на насрещната парична престация на купувача за заплащане на цена за достъп до и за пренос по електроразпределителната мрежа, без да е необходимо да се изследва доколко такова поставяне е довело до неправилно измерване, увреждащо купувача по договора. Следва да се има предвид, че в настоящия случай ищецът претендира разликата в надплатена фактурирана цена за пренос за ел. енергия ниско напрежение и не оспорва дължимостта на паричната си престация за пренос на енергия на ниво средно напрежение. Неоснователно касаторът счита за водеща „договореността“ между страните за мястото на монтиране на измервателния уред и изцяло игнорира исканията на клиента-потребител за промяна на мястото на измерването на ел.енергия - от страната на по-високото напрежение /ниво средно напрежение/, така, както е нормативно определено в разпоредбата на чл.14,ал.1 ПИКЕЕ. Съгласно разпоредбата на чл.120,ал.3 ЗЕ, в редакцията приложима към датата на сключване на договора за достъп и пренос на електрическа енергия от 21.11.2013г. между ищеца и „ЕВН България Електроразпределение“ЕАД, именно операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и съоръжения и на управляващите и комуникационните устройства към тях. А съгласно ал.4 на чл.120 ЗЕ в същата редакция, когато утвърдените тарифи предоставят възможност на клиентите да избират начина на измерване на количеството електрическа енергия, операторът на електропреносната мрежа или операторът на електроразпределителна мрежа е длъжен да монтира измервателни уреди, които да съответстват на писмено заявения избор на клиента. В конкретния случай ответникът нито твърди, нито доказва, че именно по искане на клиента измервателният уред е монтиран от страната на по-ниското напрежение, съответно, че по негово искане е монтиран не на входа на трансформаторите - ниво средно напрежение, а на изхода - ниво ниско напрежение, а искането на ищеца от 2013г. за промяна на мястото на измерване опровергава евентуална такава теза. По делото е безспорно, че до обекта на ищеца е доставяна енергия средно напрежение, а е измервана и остойностявана енергия ниско напрежение, с оглед на което е нарушено изискването за точност и коректност на измерването на действителното потребление. От това следва неоснователността на поддържаната теза, че основание за остойностяване на доставената в процесния обект ел.енергия на друга цена, различна от вписаната във фактурите - за ниво ниско напрежение, не са били налице. Ответникът в касационното производство претендира заплащане на разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба, извършването на които доказва с приложения договор за правна защита и съдействие, в които е отразено заплащането на договореното адвокатско възнаграждение от 4 500лв. в брой. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.