Определение № 9887 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9179/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. К. З. от гр. София, против Определение № 27439/ 08.07.2026 г., по административно дело № 6954/ 2026 г. на Административен съд- София- град, с което е оставено без уважение искането й да бъде освободена от държавна такса. Изразени са доводи за неправилност на съдебния акт, поради съществено нарушениe на съдопроизводствени правила и се иска неговата отмяна. Върховният административен съд в настоящия състав на трето отделение намира, че частна жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения 7- дневен срок, от надлежна страна и против годен за оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Административен съд– София град е образувано по подадена искова молба вх. № 19835/ 09.06.2026 г. от И. К. З. от гр. София срещу Висшия съдебен съвет, в която се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 500 000 евро, претърпени от незаконосъобразно действие– осигурен достъп през Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) до всички съдебни дела, разрешен от 27.05.2026 г., чрез КЕП на лица, упражняващи адвокатска професия. В жалбата са направени искания за освобождаване от внасянето на държавна такса по делото. Приложена е декларация по чл.83, ал.2 от ГПК. С обжалваното определение АССГ е отхвърлил молбата на И. К. З. за освобождаване от държавна такса. Посочил, че държавната такса е финансово плащане със задължителен характер, което се налага едностранно от държавата. Тя е плащане в полза на държавния бюджет от конкретно физическо или юридическо лице заради това, че е предизвикало действието на държавен орган в свой интерес или му е предоставена исканата услуга. Развил доводи, че в случая е установен символичен размер от 5,11 евро (10 лева) за държавната такса (0,93 % от минималната работна заплата за 2025 г., което е под 1 %), който има за цел да установи основателното намерение на страната, че действително иска и търси не нещо друго, а защита на своите права. По този начин е постигнат баланс между правото на достъп до съд и пресичане възможността за водене на множество дела, без да се търси реална защита. Доколкото получените от ищцата суми по граждански договор в размер на 6992,44 лева за финансовата 2025 г., означава, че има средства, а дължимата държавна такса е в минимален размер от 5, 11 евро, не би представлявало затруднение, същата да бъде заплатена и не е непосилна за ищцата. При тези данни съдът намерил, че ищцата разполага с необходимите средства да заплати държавната такса, поради което липсва основание за освобождаване от заплащането й. Определението е ПРАВИЛНО. Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.2 от ГПК, приложима по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК, такси и разноски не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. При разглеждането на молбата за освобождаване съдът взема предвид: т.1. доходите на лицето и неговото семейство; т.2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; т.3 семейното положение; т.4 здравословното състояние; т.5 трудовата заетост; т.6 възрастта; и т.7 други относими обстоятелства. Анализът на доказателствата обосновава еднопосочен извод за неоснователност на искането за освобождаване от държавна такса. По делото е установена сума в размер на 6992,44 лева, която И. К. З. е получила. След извършена служебна проверка от съда и изискана справка от ТД на НАП София, АССГ установил, че за финансовата 2025 г. ищцата има изплатени доходи, различни от трудови, в размер на 6992,44 лева от дружеството „ТКК България“. Нейното имуществено състояние, позволява заплащането на такса, която е в минимален размер. Правилно и обосновано от адм. съд е оставено без уважение искането за освобождаване от внасяне на държавна такса. По изложените съображения обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,