Определение № 178 от 19.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1719/2020 г.

Производството е образувано по искова молба на „Брадърс 03“ ЕООД, за отмяна, на основание чл. 47 ал. 1 т. 4 и т. 6 ЗМТА, на решение от 24.02.2020 год. по арб.д. № 225/2019 год. на Арбитражен съд Варна при Сдружение „Правна Помощ и Медиация „/АСВ при СППМ/. В исковата молба са релевирани възражения за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в неспазване на Правилника на АСВ при СППМ. Според ищеца, в нарушение на чл. 42 т .1 ЗМТА и чл. 44 ал. 2 т. 1 от Правилника на АСВ при СППМ и извън компетентността си, арбитражният съд се е произнесъл с решение, вместо с определение, с което да прекрати производството по делото,поради оттеглянето на исковете, като вземе отношение по искането за разноски. Страната акцентира и върху нередовното си призоваване, което подкрепя с мотиви от атакуваното арбитражно решение, съобразно които арбитърът е приел, че не можело безспорно да се приеме редовност на връчването на книжата. Във връзка с избора на арбитър са наведени съображения за нередовен състав, подкрепени с разбиранията на страната по приложението на чл. 11 и 12 ЗМТА. Моли се отмяна на арбитражното решение или евентуално прогласяване на неговата нищожност. Претендират се разноски за настоящото производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Исковата молба по чл. 47 ЗМТА, е редовна – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 48 ал. 1 ЗМТА срещу подлежащ на отмяна арбитражен акт, но следва да се остави без разглеждане поради липса на правен интерес. С арбитражното решение на АСВ при СММП са отхвърлени предявените от „Енерго-Про Продажби“ АД срещу настоящия ищец и ответник в арбитражното производство искове, за установяване че последният дължи на енергоразпределителното дружество сума, в размер на 5919,38 лв.- стойността на потребена,но неотчетена и незаплатена електрическа енергия, ведно със законна лихва за забава върху същата сума, в размер на 496,61 лева, както и осъдителни искове за присъждането им, п о р а д и п л а щ а н е в х о д а н а п р о ц е с а, като „Брадърс 03“ ЕООД е осъдено да заплати на „Енерго Про Продажби „ АД 600,50 лв. - сторените от същото дружество разноски в арбитражното производство. Същевременно е прекратено производство по субективно съединени установителни искове на „Електроразпределение Север„ АД и „Енерго Про Продажби„ АД срещу „Брадърс 03„ ЕООД, за установяване на съществуващи в полза на втория ищец вземания,идентични с преждепосочените. Арбитражният съд е отказал присъждане на разноски на ищеца „Електроразпределение Север „ АД. Правният интерес от отмяна на съответния арбитражен акт ,по реда на чл.47 ЗМТА, следва да се преценява с оглед настъпването на негативни правни последици в правната сфера на ищеца, като резултат от формираната сила на пресъдено нещо. В конкретния случай, независимо от вътрешното противоречие в акта, досежно ищеца „Енерго Про продажби„АД, производството по установителните искове на който веднъж е прекратено, а веднъж същите са отхвърлени, арбитражното производство е приключило с положителен за „Брадърс 03“ ЕООД резултат, в частта, в която е формирана сила на пресъдено нещо. Прекратителното определение не е самостоятелен, годен за отмяна, по реда на чл. 47 ЗМТА обект, а и не е обект на търсената тук отмяна. Видно е, че по начало ищецът обосновава интереса си от отмяна на акта, в частта му на решение, с присъдените в негова тежест разноски, но само в тази му част, с характер на определение, неформираща сила на пресъдено нещо, арбитражното решение също не е самостоятелен годен обект за отмяна, по реда на чл. 47 ЗМТА. По начало, евентуално процесуално нарушение на арбитражния състав, свързано с начина му на произнасяне, предвид оттеглянето на исковете, не е порок, от естество да бъде подведен под която и да било от разпоредбите на чл. 47 ал.1 ЗМТА, нито да обоснове нищожност. Водим от горното, на основание чл. 130 ГПК, Върховен касационен съд, първо търговско отделение