Определение № 1762 от 20.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 425/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от Д. В. В., с адрес [населено място], обл. Пазарджик, срещу Определение № 4638/05.12.2024 г., постановено по адм. дело № 614/2024 г. на Административен съд - Пазарджик. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност. Ответникът по частната жалба – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Септември изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност, същата е основателна. С Определение № 4638/05.12.2024 г. по адм. дело № 614/2024 г. Административен съд - Пазарджик е оставил без разглеждане жалбата на Д. В. В., подадена по реда на чл. 97, ал.5 от АПК, срещу Заповед № ЗСП/Д-РА-С/257/17.04.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Септември и е прекратил производството по адм. дело № 614/2014г. по описа на съда. Съдът е приел, че оспорването на визираната заповед е недопустимо, тъй като има произнасяне на горестоящия административен орган и делото се явява без предмет. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. От фактическа страна е установено, че с Определение № 2206/07.06.2024г. по адм.д. № 614/2024г. Административен съд – Пазарджик е оставил без разглеждане жалбата на В. и е прекратил производството по делото, на основание чл. 159, т. 1 и чл. 130, ал. 4 от АПК. Определението е обжалвано пред касационната инстанция и Върховен административен съд /ВАС/ с Определение № 11955/06.11.2024г., постановено по адм. дело № 8805/2024г. го е отменил и върнал за продължаване на съдопроизводствените действия. Междувременно с Решение № 13-РД06-0009/18.06.2024 г. директорът на РД „СП“ – гр. Пазарджик, на основание чл.97, ал.1, предложение последно от АПК, вр. чл.13, ал.6 от ЗСП, е оставил без разглеждане жалбата на В. срещу Заповед № ЗСП/Д-РА-С/257/17.04.2024г. на директора на Дирекция „СП“ – гр. Септември за отказ на месечна помощ по реда на чл.9 от ППЗСП. Посочено е, че решението може да се обжалва в 7-дневен срок от получаването му пред Административен съд – Пазарджик, по реда на АПК. С Определение № 3095/07.08.2024г., влязло в законна сила на 28.08.2024г., постановено по адм.дело № 747/2024г. по описа на съда, по жалба на В. е отменено Решение № 13-РД06-0009/18.06.2024 г. на директора на РД „СП“ – Пазарджик за оставяне без разглеждане и прекратяване на административното производство по негова жалба срещу Заповед № ЗСП/Д-РА-С/257 от 17.04.2024 г. на директора на Дирекция „СП“ – Септември и преписката е върната на Директора на РД „СП“ – Пазарджик за произнасяне съгласно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона в едномесечен срок от влизане на определението в сила. С Решение № 13-РД06-0013/14.08.2024г., издадено от директора на РД „СП“ – гр. Пазарджик жалбата на В. срещу Заповед № ЗСП/Д-РА-С/257/17.04.2024г. на директора на Дирекция „СП“ – гр. Септември е отхвърлена. При тези данни, съдът неправилно е приел, че оспорването на визираната заповед е недопустимо с аргументи, че поради произнасяне на горестоящия административен орган в посока отхвърляне на жалбата, делото е останало без предмет, тъй като съдът не е бил сезиран с жалба по смисъла и реда на чл. 98 ал.2 изр. 2 вр. чл. 13 ал.6 от ЗСП, а с посочено от жалбоподателя основание чл. 97 ал.5 от АПК. От една страна, съдът не е длъжен да се съобрази с посоченото от жалбоподателя правно основание на оспорването, а с наведените в жалбата твърдения за фактически обстоятелства, доводи и искания. Въз основа на последните съдът служебно определя правното основание на претенцията. От друга страна, след като е налице произнасяне от страна на горестоящия административния орган в посочения смисъл, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт, по арг. от чл. 13 ал. 6 връзка ал.5 от ЗСП, и при поддържане на оспорването от жалбоподателя, съдът следва да разгледа и се произнесе по жалбата. Предвид горното, като е оставил без разглеждане жалбата на Д. В. В. срещу Заповед № ЗСП/Д-РА-С/257/17.04.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Септември, поради липса на предмет и е прекратил производството по делото, първоинстанционният съд е постановил необоснован и неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение