Определение № 651 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 445/2026 г.

Образувано по частна жалба на Директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Русе, чрез ст.юрк.П. Якимова, против протоколно определение №3822 от 24.11.2025г. на Административен съд Велико Търново (АСВТ), с което е спряно производството по адм.д.№ 681/2025г. по описа на съда. В частната жалба се твърди, че определението е неправило, защото съдът не съобразил, че оспорената по делото на АС принудителна административна мярка (ПАМ) и наказателното постановление (НП), предмет на оспорване пред Районен съд гр.Бяла са актове с различен правен характер и цел. НП било санкционен акт, а ПАМ имала само превантивен характер, поради което оспорването на НП не било преюдициално по отношение на това на ПАМ. При това, без значение било, че двата акта са издадени при едни и същи факти, установяващи едно и също административно нарушение. Предметът на делата по оспорване на различните видове актове не налага спиране на едното производство до решаването на другото. Спирането на производството пред АС не се налагало и защото АС постановил спиране на допуснатото предварително изпълнение на ПАМ и актът, с който направил това е оставен в сила от ВАС, поради което никакви неблагоприятни последици за жалбоподателя не можело да възникнат от акта със спряно предварително изпълнение. Кумулирането на ПАМ и НП станало при ясна законова регламентация, съответна на чл.52 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата); спазен бил и принципът на пропорционалност. Иска се отмяна на определението за спиране. Ответникът по частната жалба „Винпром Бяла 2002“ЕООД не взема становище по нея. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на частната жалба и направените в нея оплаквания и провери изцяло оспорения съдебен акт, намира частната жалба процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.230 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество – неоснователна, поради следното: Делото на АС е образувано по оспорване от „Винпром Бяла 2002“ЕООД на Заповед за налагане на принудителна административна мярка рег. № 32-224760/23.07.2025 г., издадена от директора на Териториална дирекция Митница Русе в Агенция „Митници“, с която на осн. чл.124б, ал.1 вр. чл.124а, ал.1 и чл.114 вр. чл.103а, ал.5 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), за установено нарушение по този закон е постановено запечатване на данъчен склад в гр.Бяла, стопанисват от жалбоподателя, за срок от един месец и е забранен достъпът до обекта, считано от датата на запечатването. В откритото съдебно заседание на 24.11.2025г. жалбоподателят е представил съдебно удостоверение от РС гр.Бяла, от което се установява наличие на висящо дело № 244/2025г., образувано по жалба на „Винпром Бяла 2002“ЕООД против НП №BG25/999-16/НП, с което за същото нарушение на дружеството са наложени имуществени санкции. С оспореното протоколно определение първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 154а, ал. 1, т. 4 от АПК, което налага спиране на производството до произнасянето с окончателен съдебен акт по АНД № 244/2025 г. по описа на РС-Бяла, тъй като решението по това дело има обуславящо дело по отношение на фактите и обстоятелствата и правните изводи, на които ще почива извода на съда за законосъобразност на обжалваната ПАМ. Основателно в частната жалба се поддържа, че има разлика в характера на актовете по налагане на мерки на административна принуда, каквито са ПАМ, от една страна и наказателните постановления за налагане на санкции поради осъществяването на едно и също административно нарушение, от друга. ПАМ са индивидуални административни актове, издадени с оглед на целите по чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), като случаите, когато могат да се прилагат, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон, а обжалването става по реда на АПК пред административен съд като първа инстанция. За разлика от тях НП са юрисдикционни актове, издадени в производство по ЗАНН, издадени от административно-наказващи органи, с които се реализират предвидените в закона санкции за нарушаване на административно-правни норми. Принципната допустимост на кумулиране на ПАМ и НП за едно и също административно нарушение от гледна точка на спазване на принципа „ne bis in idem“, прогласен и в чл.50 от Хартата на основните права на ЕС, е била предмет на дело С- 97/21 на Съда на ЕС, образувано по преюдициално запитване на АС Благоеврад. В подобен на фактологията на настоящото дело контекст, СЕС приема в мотивите на Решение от 4 май 2023г., постановено по това дело (т.49), че разглежданите в главното производство мерки трябва да се квалифицират като санкции с наказателноправен характер и би следвало да се приеме, че кумулирането на тези санкции води до ограничаване на основното право, гарантирано в член 50 от Хартата. Съгласно постоянната практика на Съда ограничение на основното право, гарантирано от член 50 от Хартата, може да бъде обосновано с член 52, параграф 1 от Хартата (решение от 22 март 2022 г., bpost, C‑117/20, EU:C:2022:202, т. 40 и цитираната съдебна практика). В съответствие с член 52, параграф 1, първо изречение от Хартата всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от нея, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи. Съгласно второто изречение от същия параграф при спазване на принципа на пропорционалност ограничения на посочените права и свободи могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.(т.51). Изложеното очертава три критерия, при които е оправдано обсъжданото ограничение: 1.ограничаването на упражняването на предвидените в Хартата права и свободи да е предвидено в закон; 2.да зачита основното съдържание на същите права и свободи (вж. в този смисъл решение от 20 март 2018 г., Menci, C‑524/15, EU:C:2018:197, т. 43); и 3.спазване на принципа на пропорционалност при което ограничението бъде наложено само ако е необходимо и ако то действително отговаря на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. По-нататък в мотивите си СЕС разсъждава върху изпълнението на посочените три критерия, като приема, че макар и първият критерий - предвиждане в закон да е налице, автоматичното кумулиране на ПАМ и НП, което не зависи от никакво изчерпателно определено условие, не може да се разглежда като зачитащо основното съдържание на правото по чл.50 от Хартата. Изложеното обосновава направения от първоинстанционния съд извод, че процесът по оспорване на наказателното постановление е от значение при преценката, която административният съд дължи по законосъобразността на принудителната административна мярка. Това реализира хипотезата на чл.154а, ал.1, т.4 АПК като основание за спиране на производството пред административния съд. Водим от горното и на осн. чл.236 вр. чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение