Определение № 244 от 08.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6207/2015 г.

Производството е с правно основание чл.307 ал.1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от В. К. Г. от [населено място] молба за отмяна с вх.№ 1068215 от 7.07.2015г. на влязлото в сила на 17.06.2013г. решение от 10.01.2012г. по гр.д. № 50540/2010г. на Софийски районен съд, с което е прието за установено по искове с правно основание чл.124 ал.1, във вр. чл.415 ал.1 и чл.422 ГПК, че тя дължи на [фирма] сумата от 1 388.73лв., представляваща непогасено задължение за ползвана топлинна енергия за периода м.юли 2007г. - м.април 2009г. за имот в [населено място][жк]бл.20 вх.1 ап.264, ведно със законната лихва, считано от 2.08.2010г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 10425/2010г. на СРС, като е отхвърлен иска в останалата му част и са присъдени разноски. С определение № 447 от 28.12.2015г. производството по делото е спряно поради констатирано противоречие в практиката на ВКС, във връзка с което е образувано т.д.№ 7/2014г. на ОСГТК на ВКС /въпрос 10/ досежно правомощията на ВКС в производството по чл.307 ГПК, когато молбата за отмяна не съдържа надлежни твърдения за наличието на годно основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.1-7 и чл.304 ГПК. Настоящият съдебен състав, констатира че към настоящият момент е постановено Тълкувателно решение № 7/2014г. от 31.07.2017г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС по т.д.№ 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, което налага възобновяване на производството по делото. Тъй като при възобновяването - производството започва от действието, при което е било спряно /чл.230 ал.3 ГПК/, следва съдът да извърши преценка за редовност и допустимост на подадената молба за отмяна. В конкретният случай – съдебният състав вече веднъж посочи, че в допълнително подадената от В. К. Г. молба с вх.№ 1124172 от 4.12.2015г. /след като първоначално подадената молба за отмяна е върната с разпореждане № 162 от 18.09.2015г. поради липса на посочени основания по чл.303 ГПК/ - само формално съдържа посочване на основанията по чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Единствените изложени в молбата доводи са за неправилност и незаконосъобразност на акта, чиято отмяна се иска. Твърденията са за неправилно кредитиране на приетата по делото експертиза, противоречие с чл.63 от Закона за защита на потребителите и чл.13 от Директива 2006/32/ЕО, несъобразяване на методиката за разпределение на топлинна енергия, липса на данни общият топломер да е минал метрологични проверки, липса на надлежни доказателства за установяване на задължението, неправилно тълкуване на понятието „потребител” на топлинна енергия. В молбата за отмяна - не се сочат нови писмени доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за решаване на спора, които не са могли да бъдат известни в хода на воденото производство, нито че по надлежния ред са установени неистинност на документ, показания на свидетел, заключение на вещо лице или престъпно действие на страната, нейния представител, член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото, каквито са изискванията на посочените от молителката текстове на чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Съгласно т.10 от горецитираното Тълкувателно решение № 7/2014г. от 31.07.2017г. на ОСГТК на ВКС – задължение на молителя е да изложи твърдения за фактите, включени в основанията за отмяна по чл.303 ал.1 ГПК /както в исковата молба ищецът трябва да изложи обстоятелствата, на които се основава искът му/. Доколкото изложените от страната обстоятелства очертават обхвата на производството за отмяна, съобразно принципа на диспозитивното начало на гражданския процес, молба за отмяна която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303 ал.1 ГПК е недопустима. Гореизложеното мотивира настоящият съдебен състав да остави подадената молба без движение и да даде на молителката седемдневен срок, в който да обоснове формално посочените от нея основания за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК. Задължението за представяне на писмени доказателства е условие за редовност на молбата, когато отмяната се основава на непълнота на фактическия или доказателствен материал по делото, установена след влизане в сила на решението / чл. 303, ал.1, т.1 ГПК/ и на установени по съответния ред неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, на престъпно действие на страна и/или на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото/ чл. 303, ал.1, т.2 ГПК/. С оглед посоченото основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК – при представянето на доказателства, молителката трябва да посочи, кога и при какви обстоятелства се е снабдила с тях, с оглед на качеството им на новооткрити. Редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна, за което Върховният касационен съд следи служебно. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение