Определение № 343 от 17.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 23/2013 г.

Постъпила е молба с вх. № 8827/13.10.2014 г. от ЗК [фирма], [населено място] за освобождаване на сумата 131 216.15 лв., внесена от дружеството по сметка на ВКС като обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК за спиране на изпълнението на обжалваното с касационна жалба въззивно осъдително решение по т. д. № 3359/2011 г. на Софийски апелативен съд. В молбата се поддържа, че внесената сума е изгубила обезпечителната си роля и задържането й по сметката на ВКС е във вреда на дружеството - молител, тъй като в хода на изпълнително дело № 20127900401439 по описа на ЧСИ Р. М., образувано по издаден въз основа на обжалваното въззивно решение изпълнителен лист, от дружеството е събрана сумата 142 390.95 лв., от която се е удовлетворил кредитора - взискател [фирма] след влизане на въззивното решение в сила. Към молбата е приложено Удостоверение от ЧСИ Р. М. с изх.№ 29637/10.10.2014 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: С определение № 480 от 11.06.2012 г. по ч.т.д.№ 433/2012 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. е спряно изпълнението на въззивно решение № 700 от 03.05.2012 г. по т. д. № 3359/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение по гр. д. № 2090/2008 г. на Софийски градски съд за осъждането на ЗД [фирма] да заплати на [фирма] сумата 93 370 лв. на основание чл.193 КЗ, ведно със законната лихва от 31.10.2008 г. до окончателното плащане. Спирането е постановено на основание чл.282, ал.2, т.1 ГПК след внасяне на обезпечение от ответника - касатор ЗК [фирма] в размер на сумата 131 216.15 лв., включваща присъденото вземане и изтеклите до 06.06.2012 г. законни лихви. С Решение № 4 от 04.02.2014 г. по т.д.№ 23/2013 г., постановено по реда на чл.290 ГПК, обжалваното от молителя решение е оставено в сила. Вярно е, че внесеното от ЗД [фирма] обезпечение е предназначено да гарантира изпълнението на осъдителното решение след влизането му в сила. От постъпилото по делото уведомление от ЧСИ с рег.№ 790 Р. М. Удостоверение с изх.№ 29637/10.10.2014 г. се установява, че задължението на молителя към взискателя [фирма], в полза на който е внесено обезпечението е погасено изцяло. При наличие на данни, че спряното въззивно решение е било изпълнено, настоящият състав приема, че независимо от отсъствието на предпоставките на чл.282, ал.5 ГПК, обезпечението следва да бъде върнато на вносителя му, тъй като е отпаднало основанието, на което то е внесено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение при Търговска колегия