Определение № 50003 от 09.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3809/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 264377/12.07.2022 г. от адв. Д. И. процесуален представител на П. П. Г., Й. З. А. и С. З. Ш., за допълване на определение № 287 от 23.06.2022 г., по настоящето дело, като и се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, осъществила на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. безплатна адвокатска помощ в касационното производство. Претендират се разноски в общ размер за сумата от 20 196,00 лв. с ДДС. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Община Варна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид: С определение № 287 от 23.06.2022 г. по гр.д. № 3809/2021 г. на ВКС, I г. о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване по подадената от Община Варна касационна жалба против въззивно решение № 260089 от 08.07.2021 г. по гр.д. № 533/2020 г. на Варненския апелативен съд. С това си определение, касационната инстанция е пропуснала да присъди поисканите от адв. Д. И., процесуален представител на ответниците П. П. Г., Й. З. А. и С. З. Ш., разноски по делото, макар искането за това да е било направено своевременно в отговора на касационната жалба, и да е представен договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК. Молбата за допълване на определението е процесуално допустима, тъй като е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците П. П. Г., Й. З. А. и С. З. Ш., представлявани от адв. Д. И., са депозирали отговор на касационната жалба. С отговора адв. Д. И. е поискала да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие. Към отговора са приложени договори за правна защита и съдействие от 20.09.2021 г., с който адв. Д. И. е поела задължение да изготви от името на П. П. Г., Й. З. А. и С. З. Ш. отговор на касационната жалба срещу решение № 260089 от 08.07.2020 г. по гр.д. № 533/2020 г. на Варненския апелативен съд срещу адвокатско възнаграждение уговорено за всеки поотделно в размер на по 6732 лв. с ДДС, като към всеки договор е отразено, и че искането за присъждане на разноски е на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА дв за осъществено в производството пред касационната инстанция безплатно процесуално представителство на ответниците в касационното производство. След преценка на данните по делото и на заявените от страните доводи съставът на ВКС намира, че е налице основание по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на определението по чл. 274, ал. 3 ГПК в частта за разноските. Производството пред касационната инстанция е приключило с определение за недопускане на обжалваното от Община Варна въззивно решение до касационен контрол. Предвид изхода на производството и правилата на чл. 78 ГПК ответниците имат право на разноски, но тъй като същите са представлявани от адвокат при условията на чл. 38 ЗА, дължимото възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на адв. Д. И., но не в претендирания от нея размер от 6 732 лв. с ДДС, отразен в представените договорите за правна защита и съдействие. Съгласно чл. 2, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случаите по чл. 38, ал.2 ЗА полагащото се адвокатско възнаграждение се определя от съда. Настоящият състав, като съобрази, че възнаграждението се присъжда за изготвяне на отговор на касационна жалба, като се касае за производство пред касационна инстанция по чл. 288 ГПК, при обжалваем интерес в размер на 90 000 лв. за всяка от ответниците по касация, представлявани от адв. Д. И., намира, че на основание чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. /ДВ, бр. 68/2020 г./ за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на дължимото възнаграждение възлиза на 2 422.50 лв. без ДДС, съответно на 2 907 лв. с ДДС. Поради това искането на адв. Д. И. е основателно, но само до размер на 8 721 лв. с ДДС. Водим от гореизложеното съдът