Определение № 314 от 09.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 751/2017 г.

Постъпила е молба от [фирма] - [населено място] за допълване на Определение №224 от 20.04.2017 г. по ч.т.д.№751/2017 г. на ВКС,ТК, ІІ отд., с което не е допуснато касационно обжалване на Определение № 1054 от 23.02.2017 г. по в.ч.гр.д№ 888/ 2016 г. на ОС - Благоевград. Молителят поддържа, че ВКС неправилно е посочил първия въпрос, по който молителят в представеното Изложение е искал да се допусне касационно обжалване; не се е произнесъл по изведения въпрос, а по друг въпрос. Затова иска да се допусне касационно обжалване по формулирания от него в Изложението правен въпрос. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди искането на молителя и провери данните по делото, приема следното: С постановеното по делото Определение №224 от 20.04.2017 г. ВКС,ТК, ІІ отд. не е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК на Определение № 1054 от 23.02.2017 г. по в.ч.гр.д. №888/ 2016 г. на ОС - Благоевград, с което е потвърдено Определение №36 от 01.11.2016 г. на съдията по вписванията при Районен съд - Разлог, с което е отказано вписване на Удостоверение №20160630101343/30.06.2016 г. и Удостоверение №20160630101441/ 30.06. 2016 г. на АВ за промяна по реда на чл. 15 ТЗ на кредитора [фирма], като правоприемник на „А. Банка - клон България” К. по партида на имота и по партида на длъжника към 20 броя договорни ипотеки. Жалбоподателят в представеното Изложение на касационни основания е извел три правни въпроса. ВКС, съобразно указанията по т. 1 от ТР№1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/ 2009 г. на ВКС, ОСГТК за характера на правния въпрос, който е от значение за изхода на делото, е конкретизирал и уточнил въпроса, решен от въззивния съд и е посочил, че останалите два правни въпроси не са обуславящи. При съобразяване на постановеното от ВКС на основание чл. 274 ал. 3 ГПК Опр.№122/ 14.03.2017 г. по ч.т.д.№163/2017 г. на ІІ т.о., в съответствие с което въпросите са решени от въззивния съд, ВКС не е допуснал касационно обжалване на основание чл. 288 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК. Допустимо е допълване по чл. 250 ГПК на определение, с което не е допуснато касационно обжалване по подадена частна жалба, макар и диспозитивът на определението „не допуска касационно обжалване” да не предполага непълнота на волята на съда. За да е основателно искането за допълване, с оглед довода на [фирма] - [населено място], че ВКС не се е произнесъл по един от поставените от него в Изложението въпроси, по които е искал допускане на касационно обжалване, трябва въпросът не само да е поставен в Изложението, но и да е релевантен и от значение за изхода на делото, съгласно т. 1 от ТР№1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. В правомощията на ВКС, съгласно цитираното ТР, е от поставените в изложението по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК правни въпроси да конкретизира, да уточни и да квалифицира тези от значение за изхода на делото. ВКС, като е съобразил доколко изведените от жалбоподателя въпроси са от значение за изхода на делото, е намерил за неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по релевантния за делото решен от въззивния съд правен въпрос и като не се е произнесъл по въпрос, който не е обуславящ за изхода на делото, не е постановил определение, което да се налага да бъде допълнено по чл. 250 ГПК. С оглед изложеното молбата по чл. 250 ГПК е неоснователна, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение