Определение № 457 от 30.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3510/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от И. В. О., подадена чрез адв. М. Б., против определение № 528/31.07.2020 г. по в. ч. гр. д. № 239/2020 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, с което е оставена без разглеждане частната й жалба против определение № 608/01.04.2019 г. по ч. гр. д. № 484/2019 г. по описа на Окръжен съд - Бургас. В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не са постъпили писмени отговори от насрещните страни – И. А. Т. и П. Я. А.. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на производството и подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Бургаският апелативен съд е сезиран с частна жалба срещу определение 608/01.04.2019 г. по ч. гр. д. № 484/2019 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е допуснато обезпечение на бъдещите искове на И. А. Т. против П. Я. А. и А. И. Ц. за установяване на нищожността на пълномощно с рег. № 77/775-н/77-2018-2-369 от 14.08.2018 г. на В. Д. Ц., нотариус в [населено място] и недействителността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 52, том IV, рег. № 6730, д. № 943 от 27.11.2018 г. на нотариус Г. Н., рег. № *** на НК, район на действие Районен съд - Поморие, вписан в СВ под № 95, том 10, д. № 1669, дв. вх. рег. № 3072/28.11.2018 г. чрез налагане на възбрана на възбрана върху самостоятелни обекти в сграда с идентификатор **** и с идентификатор *** по КККР на [населено място]. В. е била вписана в СВ на 15.04.2019 г. С молба от 05.06.2020 г. адв. М. Б., в качеството му на пълномощник на И. В. О. твърди, че поради допуснато по делото обезпечение на бъдещ иск и наложената възбрана върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], който имот към момента е нейна собственост съгласно нотариален акт от 10.04.2019 г. има интерес да встъпи в образуваното дело, поради което е направено искане за копиране на документите по делото. Въззивният съд е приел, че жалбата е просрочена и я е оставил без разглеждане, тъй като срокът по чл. 275, ал. 1, вр. с чл. 396 ГПК за третото лице започва да тече от момента, в който същото е узнало за наложената обезпечителна мярка по аналогия с разпоредбата на чл. 496, ал. 1, изр. последно ГПК – а именно срокът започва да тече от датата на вписването на възбраната – 15.04.2019 г., от която дата настъпва оповестителното действие на възбраната за третите лица, поради което към момента на подаване на частната жалба на 18.06.2020 г. този срок е вече изтекъл. Изложил е, че дори тези съображения да не се приемат от молбата на адв. М. Б. от 05.06.2020 г. и приложено към нея пълномощно от 04.06.2020 г., категорично се установява знанието на упълномощения адвокат – респ. лицето, което го е упълномощило за наложеното обезпечение, тъй като изложението в молбата преповтаря определението за допускане на обезпечението относно имот с идентификатор ****. Обжалваното определение е правилно. Жалбоподателката има качеството на лице, чиято правна сфера е накърнена от обезпечителната мярка по смисъла на т. 6 на ТР № 6 от 14.03.2014г. по тълк.д.№ 6/2013г. на ОСГТК на ВКС и въпреки, че не е страна в съдебния спор притежава легитимация да обжалва допускането на обезпечението. Съгласно чл. 396, ал. 1 ГПК определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника - от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда в случаите по чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК. Третите лица, които не са страни в обезпечителното производство, не се уведомяват за допуснатото обезпечение и срокът за тях започва да тече от узнаване или от връчване на съобщение за налагането на обезпечение. При проверка на законосъобразността на поставения акт, настоящият състав на ВКС намира, че по делото не са ангажирани доказателства на жалбоподателката да е връчено уведомление от СВ за наложената възбрана, но от съдържанието на молба й от 05.06.2020 г. се установява, че е узнала и следователно при липса на други доказателства именно тази дата следва да се приеме за начало на срока за обжалване на определението по чл. 275, ал. 1, вр. с чл. 396 ГПК. Правилно въззивният съд е констатирал, че жалбата е подадена след изтичане на срока - на 12.06.2020 г., а жалбата е подадена на 18.06.2020 г.,поради което е просрочена. С оглед гореизложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IV г. о.