Определение № 35 от 30.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 1656/2017 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №38 от 14.03.2017 г. по т.д.№337/2016 г. на АС Велико Търново. С решението в обжалваната му част след частична отмяна на решение №53 от 21.07.2016 г. по т.д.№43/2015 г. на ОС Ловеч, са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [община] искове: по чл.266, ал.1 от ЗЗД за разликата над сумата от 15 154.76 лв. до сумата от 23 455.10 лв., ведно със законната лихва от 26.06.2015 г. до окончателното заплащане, неплатена работа по договор за обществена поръчка от 18.02.2009 г., по чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над сумата от 4 634.51 лв. до сумата от 7 173.10 лв., обезщетение за забава върху главницата по чл.266, ал.1 от ЗЗД за периода 29.06.2012 г. - 29.06.2015 г., по чл.93 от ЗЗД за разликата над сумата от 365.72 лв. до сумата от 1 678.45 лв., ведно със законната лихва от 29.06.2015 г. до окончателното изплащане и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над сумата от 111.94 лв. до сумата от 513.31 лв., обезщетение за забава върху главницата по чл.93 от ЗЗД за периода 29.06.2012 г. - 29.06.2015 г., като е потвърдено решение №53 от 21.07.2016 г. по т.д.№43/2015 г. на ОС Ловеч в частта му, с която са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [община] и [община] искове по чл.92 от ЗЗД съответно за сумите от 11 189.64 лв. и от 3 204.52 лв., неустойки по договор за обществена поръчка от 18.02.2009 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид, че касационната жалба срещу въззивното решение, извън частта му, с която са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [община] искове по чл.266, ал.1 от ЗЗД за разликата над сумата от 15 154.76 лв. до сумата от 23 455.10 лв., ведно със законната лихва от 26.06.2015 г. до окончателното заплащане, неплатена работа по договор за обществена поръчка от 18.02.2009 г. и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над сумата от 4 634.51 лв. до сумата от 7 173.10 лв., обезщетение за забава върху главницата по чл.266, ал.1 от ЗЗД за периода 29.06.2012 г. - 29.06.2015 г., е недопустима, тъй като в случая се разглежда търговски спор по смисъла на чл.365, т.2 от ГПК, респективно делото е търговско, а размерът на цената на исковете по чл.92, по чл.93 и по обусловения от последния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД, е под 20 000 лв., намира, че въззивното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [община] искове по чл.93 от ЗЗД за разликата над сумата от 365.72 лв. до сумата от 1 678.45 лв., ведно със законната лихва от 29.06.2015 г. до окончателното изплащане и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над сумата от 111.94 лв. до сумата от 513.31 лв., обезщетение за забава върху главницата по чл.93 от ЗЗД за периода 29.06.2012 г. - 29.06.2015 г. и в частта, с която е потвърдено решение №53 от 21.07.2016 г. по т.д.№43/2015 г. на ОС Ловеч в частта му, с която са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [община] и [община] искове по чл.92 от ЗЗД съответно за сумите от 11 189.64 лв. и от 3 204.52 лв., неустойки по договор за обществена поръчка от 18.02.2009 г., не подлежи на касационен контрол. С оглед обстоятелството, че в изложението на касатора по чл.284, ал.З от ГПК, е формулиран и обусловил правната воля на въззивния съд въпрос за силата на пресъдено нещо на уважен частичен иск относно правопораждащите факти на спорното право, разрешението на които въпрос е предмет на т.д.№3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл.292 от ГПК, като делото по касационната жалба в останалата й част следва да бъде спряно, преди произнасяне по поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, състав на Второ отделение,