Определение № 326 от 01.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2605/2015 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.913/6.04.15г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9с., постановено по г.д.№.2565/14г., молбата на В. К. М. за възстановяване на срок за подаване на частна касационна жалба срещу определение №.1939/29.07.14 по г.д.№.2565814 на САС е отхвърлена като неоснователна. Постъпила е частна жалба от В. М. с искане за отмяна на определението като незаконосъобразно. Ответната страна Л. Ц. оспорва жалбата; Иска М. и В. А. не вземат становище. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С. постановяване на определение на СГС, І ГО, 2с., от 10.10.2013г. по г.д.№.15389/11 - с което производството по предявените от жалбоподателката искове с правно основание чл.45 ЗЗД е било прекратено като недопустимо поради наличие на процесуална пречка – разрешаване на спора с влязло в сила решение /чл.299 ал.1 ГПК/, В.М. е подала частна жалба срещу него и е поискала предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство. Молбата й е била уважена, като на 23.01.2014г. й е бил назначен служебен защитник – адв. М. П., с когото жалбоподателката се е срещнала през м.06.2014г. /стр.44 дело САС/. С определение №.1939/29.07.14г. по г.д.№.2565/14 на Софийски апелативен съд частната жалба е била оставена без уважение – като за определението жалбоподателката е била уведомена чрез служебния й защитник на 8.08.2014г. На 9.10.2014г. тя е поискала от САС да отмени горното определение - тъй като назначеният й защитник, без да я уведоми, сам е взел решение да не го обжалва. Впоследствие с молби от нея и от адв. П. е уточнено, че се иска възстановяване на срок, тъй като адвокатът не е имал контакт с доверителката, лоша комуникация. САС, след назначаване по молба на жалбоподателката на нов служебен защитник /на 19.02.2015г. - адв. О. П./, е разгледал молбата й за възстановяване на срок в открито съдебно заседание - в което доказателства не са били ангажирани. Възстановяването на предвиден в закона или определен от съда срок за извършване на процесуално действие е възможно при наличие на предвидените в чл.64 ал.2 ГПК предпоставки. За да бъде възстановен срокът, пропускането му трябва да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Законът не дефинира понятието "особени непредвидени обстоятелства", но правната доктрина и константната практика на ВКС еднопосочно са се ориентирали към разбирането, че като особени и непредвидени следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса /напр. природни бедствия, прекъсване на пътищата и съобщенията, внезапно тежко заболяване и др./. Пропускането на срока е свързано с неблагоприятни правни последици, поради което доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките на чл.64 ал.2 ГПК. В разглежданата хипотеза твърдените от страната обстоятелства – липса на добра комуникация и контакт - сами по себе си не могат да бъдат квалифицирани като особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64 ал.2 ГПК. Пропускът на пълномощника да уведоми своевременно страната за постановен съдебен акт, респективно необжалването му от него в законоустановения срок /независимо от това дали се касае за допусната грешка при изчисляването му или за неорганизиране на осъществяваната защита (адвокатът e длъжен да води възложеното дело, по което осъществява правна помощ по реда на Закона за правната помощ, със същата грижа, както ако е бил упълномощен от клиента – чл.44 ЗА)/, не съставляват особено непредвидено обстоятелство - освен ако са налице други непредвидени обстоятелства, довели до това. В случая не се твърдят особени, непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64 ал.2 ГПК – каквито, съобразно посоченото по-горе, биха били внезапно заболяване или друго препятствие от такъв характер, което е осуетило своевременното извършване на следващото се процесуално действие. При тези обстоятелства, въз основа на наведените доводи за наличие на предпоставките на чл.64 ГПК и липсата на доказателсва за такива, молбата за възстановяване на срок следва да се приеме за неоснователна. Предвид изложените съображения определението на Софийски апелативен съд е правилно и законосъобразно и трябва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, съдът