Решение № 4718 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1343/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Благоевград, чрез процесуален представител, срещу Решение № 5438 от 09.12.2025 г., постановено по административно дело № 2116/2025 г. от Административен съд /АС/ - Благоевград, с което е обявено за нищожно негово решение с рег. № 244р-20806 от 25.07.2025 г. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че същото е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско такова. Ответникът по касационната жалба – Р. Г. Ш., с адрес в гр. Благоевград, чрез процесуален представител, в писмен отговор и писмени бележки оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Върховната касационна прокуратура не взема участие в производството. Върховният административен съд /ВАС/, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Обжалваното съдебен акт е постановен след като по жалба на Р. Ш. срещу Решение № 224р-7166/13.03.2024 г. на директора на ОДМВР – Благоевград, съдът е постановил Решение № 2099/27.06.2024 г. по адм. д. № 476/24, с което е отхвърлил оспорването. След проведено касационно производство, приключило с Решение № 515/20.01.2025 г. по адм. д. № 8234/24г., първоинстанционното решение е отменено и делото е върнато за разглеждане от друг състав на АС – Благоевград. При новото разглеждане на делото, административният съд е постановил Решение № 1694/02.04.2025г., постановено по адм. д. № 83/2025 г., с което е отменил Решение № 224р-7166/13.03.2024 г. на директора на ОДМВР – Благоевград и е изпратил преписката на органа за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите на съда. С процесното в настоящото производство решение, АС – Благоевград е обявил нищожността на издаденото при новото произнасяне на органа решение с рег. № 244р-20806 от 25.07.2025 г. на директора на ОДМВР – Благоевград, с което е отказано заличаването на обработваните в информационните фондове на общо ползване на МВР лични данни на Ш.: „извършител“ по ЗМ № 70/19.02.2022 г. по описа на 01-во РУ-Благоевград, за извършено деяние по чл. 194,ал. 1 от НК и „уличен“-„задържане от полицейски орган“ с рег. № 37/19.02.2022 г. по описа на 01-во РУ -Благоевград, причина - чл. 194, ал. 1 от НК. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че при новото произнасяне по заявлението, административният орган е преповторил мотивите си от отмененото Решение № 224р-7166/13.03.2024 г. – давностният срок по чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК за извършеното от Ш. деяние по чл. 194, ал. 1 от НК от 7 години и 6 месеца не бил изтекъл,съобразно изискването на чл. 3, т. 5, б. „а“ от Инструкция № 8121з-748/2014 г. С оглед предходното съдът е заключил, че с оглед неустановяването на каквито и да било нови обстоятелства след влизане в сила на отменителното решение на ВАС и това на АС - Благоевград при повторното гледане на делото и позовавайки се на същата предпоставка /неизтекъл давностен срок/,послужила като основание за издаване на отменената заповед, органът повторно е отказал заличаване на лични данни. По този начин последния е постановил административния си акт в противоречие с влязло в сила решение на съда, което е и основанието за обявяване на неговата нищожност /чл. 177, ал. 2 АПК/ от АС – Благоевград. Решението е законосъобразно. Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд за нищожност на оспорения административен акт на основание чл. 172, ал. 2 АПК. С Решение № 515/20.01.2025 г. по адм. д. № 8234/2024 г. ВАС е отменил Решение № 2099/27.06.2024 г. по адм. д. № 476/2024 г. на АС – Благоевград, като изрично е указал, че съображенията относно давностните срокове, изчислявани при хипотезата на предвиденото наказание, са неприложими към настоящия спор. ВАС е постановил, че преценката следва да се ограничи единствено до наличието или отсъствието на предпоставките по чл. 56, ал. 6 във връзка с чл. 54, ал. 3 ЗЗЛД — а именно дали съхранението на личните данни остава необходимо с оглед целите, за които те са обработвани: интересите на националната сигурност, предотвратяването или разкриването на престъпления, или опазването на обществения ред и сигурност. В изпълнение на тези задължителни указания жалбата на Р. Ш. е разгледана от нов състав на Административен съд – Благоевград, който с Решение № 1694/02.04.2025 г. по адм. д. № 83/2025 г. е отменил оспорения административен акт, като съдът е приел, че не е налице основание за по-нататъшно съхранение на личните данни на жалбоподателката в информационните масиви на МВР. При това положение правилно първоинстанционният съд е констатирал, че решението на директора на ОДМВР – Благоевград, постановено при повторното произнасяне, е издадено в пряко противоречие с дадените съдебни указания. Административният орган е изградил отказа си върху същата справка, послужила като основание и за предходното, вече отменено по съдебен ред решение, като отново се е позовал на неизтеклия давностен срок по чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК за извършеното от Ш. деяние по чл. 194, ал. 1 от НК от 7 години и 6 месеца, съобразно изискването на чл. 3,т. 5, б. „а“ от Инструкция № 8121з-748/2014 г. без да съобрази задължителното тълкуване на закона, възприето от съдебната инстанция. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Първоинстанционният съд обаче, след като е обявил нищожността на оспорения пред него акт не е отчел, че в случая е налице хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК и не е изпратил преписката на органа за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Поради това съдът следва да постанови диспозитив, с който да изпрати преписката на органа. С оглед изхода на спора, претенцията на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 510 евро, платими от касатора. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като присъдената сума не надвишава предвидения минимум в чл. 8, ал. 3, от Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и е съобразена с фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение