Определение № 53 от 05.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3960/2014 г.

Производство по чл. 250 ГПК. Поискано е допълването на определение № 1112/02.10.2014 по настоящото дело, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 495/17.03.2014 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 4801/2013. Молителят Д. А. Н. иска определението да бъде допълнено, тъй като съдът не се е произнесъл по неговата касационна жалба вх. № 5337/07.05.2014. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че в касационната жалба на молителя е повдигнат същият материалноправен въпрос – за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, който е повдигнат и от насрещната страна П. на Р. Б.. В определението е прието, че този правен въпрос не е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд нито се разрешава противоречиво от съдилищата. Той няма значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената задължителна съдебна практика, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства, но погрешно е посочено, че правният въпрос се съдържа в насрещна, вместо в касационната жалба. Предвид съвпадението на матералноправните въпроси, повдигнати от двете страни, определението не следва да бъде допълвано, независимо от погрешното посочване в мотивите на определението, тъй като до касационно обжалване се допуска или не се допуска въззивното решение, а не една или друга от подадените касационни жалби. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение