Решение № 1797 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11793/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. Ф., гражданин на Сирия, чрез адвокат Т. Лисичкова, срещу решение № 31510/26.09.2025 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. дело № 6091/2025 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 3295/07.05.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ) за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички правно релевантни факти и обстоятелства, които са от значение за личното му положение. Поддържа, че актуалната обстановка в страната на произход отговаря на тълкуването на "въоръжен конфликт", дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-285/12 и представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ. Сочи, че молбата му за закрила е обоснована с опасения от призоваване за военна служба, както и че е търсен от кюрдските демократични сили, за да се включи в техните редици. Поддържа и нарушение на принципа "забрана за връщане", както и на изискванията на чл. 75, ал.2 ЗУБ. Искането е за отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата за закрила. Представя доказателства по реда на чл. 219, ал.1АПК относно ситуацията в Сирия. Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет Република България, чрез юрк. Е. Хичовски, оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, а обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представя справки вх. № МД-02-643/09.12.2025 г. и вх. № МД-02-653/17.12.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е било решение № 3295/07.05.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на А. А. Ф., гражданин на Сирия, е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал.1, т.2 и 4 ЗУБ. От фактическа страна съдът е установил, че административното производство е образувано с молба за закрила, подадена на 04.12.2024 г. от А. А. Ф., роден на [дата]., гражданин на Сирия, от мъжки пол, по вероизповедание - мюсюлманин - сунит, арабин по народност, семейно положение - неженен. В проведеното интервю като причина за напускане на Сирия е посочил, че там не може да се живее, няма нормални условия за живот, както и защото има война. Счита, че ако се върне в Сирия, ще бъде принуден да се бие, тъй като го търсят както кюрдите, така и от войските на Режима. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - председателя на ДАБ съгласно чл. 75, ал.1 ЗУБ и в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Приел е, че изложените от кандидата за закрила причини за напускане страната по произход, не обосновават страх от преследване, насилие или нечовешко отношение, поради което административният орган правилно е отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, поради липса на материалноправните предпоставки по чл. 8 и 9 от ЗУБ. От изложеното в интервюто, съдът е приел, че А. А. Ф. не е преследван в Сирия, поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Причините, поради които е напуснал страната по произход се основават основно на липсата на нормални условия за живот. С оглед на това съдът е приел, че изводите на административния орган за липса на основания за предоставяне статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ кореспондират с установените в административното производство факти. По отношение предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, съдът е приел, че липсват данни за съществуваща вероятност за нечовешко или унизително отнасяне. Сигурността на ситуацията в страната по произход съдът е преценил въз основа представените по делото справки с вх. № МД-02-159/14.03.2025 г. и № МД-02-483/10.09.2025 г., според които положението в Сирия започва да се нормализира след падането на режима на Башар Асад. Властта е поета от групировката „Хаят Тахрир ал Шам“, която сформира временно правителство. Според съда в Сирия действително съществува несигурност, включително въоръжени сблъсъци, повишена престъпна дейност и остатъчни боеприпаси, но е налице и голям брой на доброволно завръщащи се сирийци. По данни на ВКБООН към 08.05.2025 г., за последните 5 месеца почти 500 000 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни. От цитираните справки, съдът е приел, че макар и да са налице проблеми със спазване на човешките права, страната бавно се съвзема. Налице са признаци за умерено икономическо развитие, но е проблем намаляващата хуманитарна помощ. От представените данни, съдът е обосновал извод, че ситуацията в Сирия не може да бъде определена като въоръжен конфликт. Липсата на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут съдът е обосновал и с изричното изявление на А. А. Ф., че не е заплашван и не е имал проблеми с властите, че не е преследван в родината си, поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение, както и с обстоятелството, че чужденецът не попада в някоя уязвима група като държавен служител или представител на предишната власт, за да съществува основателен страх от преследване при завръщането му в Сирия. Причините за напускане на страната по произход са икономически и са извън приложното поле на ЗУБ. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на оспорения административен акт и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно като краен резултат. Законосъобразно съдът е приел, че не са налице основания за предоставяне на бежански и хуманитарен статут на А. А. Ф., гражданин на Сирия. Статут на бежанец на основание чл. 8, ал. 1 ЗУБ се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. В конкретния случай такива опасения от преследване не се твърдят от касатора. При проведено на 18.03.2025 г. интервю, той изрично е заявил, че не е арестуван, не е осъждан, не е имал проблеми заради етническата си и религиозната си принадлежност, не е участвал в религиозни организации, не е членувал в политическа партия или организация и не е бил член на въоръжена групировка. Хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Действително съдът не е обсъдил част от заявените факти от бежанската история на А. А. Ф. и по-конкретно твърденията, че месец преди да напусне Сирия, кюрдите са поискали да служи при тях и при отказа му, са започнали да го бият, както и че при напускането на Сирия, групировка, която назовава като "Ахрар Алшам" в Раз Алайн също го убеждавала, да се присъедини към тях и при отказа му получил заплахи за убийство. Това са и причините за нежеланието на касатора да се завърне в страната по произход. В това отношение са основателни доводите в касационната жалба и в писмените бележки на адв. Лисичкова. По делото липсват данни за съществуването на групировка като посочената - "Ахрар Алшам". Такива данни не се установяват и в Интернет. Според представената справка за обществено - политическата обстановка в Сирия от 14.03.2025 г. режимът на Башар Асад е свален на 8 декември 2024 г. от бунтовници, водени от ислямистката групировка "Хаят Тахрир ал Шам" (Hayat Tahrir al-Sham, HTS), в резултат на което е сформирано и новото правителство, което понастоящем управлява Сирия. Действително част от района на гр. Дейр ал Зор (Дейр ез Зор) е под контрола на кюрдите и на Сирийските демократични сили, като споразумението от март 2025 г. за интегрирането на гражданските и военните им институции в структурите на новото сирийско правителство, все още не е изпълнено, но тези обстоятелства не сочат на непосредствена заплаха от тежки посегателства за живота и личността на касатора по смисъла на чл. 9, ал.1, т.1 и 2 ЗУБ при завръщането му в страната. Твърденията, че е бил бит от кюрдите, са в противоречие с изявлението му в интервюто, че не е имало физическо насилие срещу него и неговите близки. В тази връзка следва да се посочи, че семейството му е останало да живее в гр. Дейр ал Зор. С оглед на изложеното допуснатото нарушение, не е засегнало крайните изводи на съда за липса на предпоставките по чл. 8 и 9 ЗУБ за предоставяне на закрила, поради което не съставлява касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението. По отношение твърденията за опасения от отказ за отбиване на военна служба, следва да се посочи, че съгласно представената в касационното производство справка от 09.12.2025 г. за обществено-политическата обстановка в Сирия, задължителната наборна военна служба е премахната от преходната администрация, освен в ситуации на национално извънредно положение. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилна преценка на ситуацията в страната по произход. Съдът е съобразил тълкуването в решението на Съда на ЕС по дело С-465/07 и представените по делото справки за обстановката в Сирия и правилно е приел, че не са налице тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал.1 т.3 ЗУБ. Тези изводи се потвърждават и от представените в касационното производство справки за актуалната обществено политическа обстановка в страната по произход вх. № МД-02-643/09.12.2025 г. и вх. № МД-02-653/17.12.2025 г. Според данните от тези справки ситуацията в Сирия остава нестабилна и след падане режима на Башар Асад, но по своя интензитет и териториален обхват не може да се определи като безогледно насилие, поради съществуващ вътрешен или международен конфликт, така, че със самото си присъствие на територията на страната, цивилното лице да е изложено на тежки заплахи за живота и здравето си. В този смисъл е и тълкуването, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-125/22, на което се позовава касатора. Потвърждение за това е и броят на завърналите се бежанци в Сирия според бюлетина на ВКБООН към 12 декември 2025 г. - 1 275 882 души. Продължава завръщането на вътрешно разселени лица, като общият им брой достига 1 955 090 души. Представените с касационната жалба публикации, според които САЩ се изтеглят от две бази в Сирия, предизвиквайки тревога у сирийските кюрди (от 17.06.2025 г.), както и тези за сблъсъци между сирийските правителствени сили с кюрдските милиции в провинция Дейр ез Зор (от 26.10.2025 г.) и за удари на САЩ по цели на ИДИЛ в Сирия (от 20.12.2025 г.), не променят изводите за липса на основания по чл. 9, ал.1, т.3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като не съдържат данни за вътрешен военен конфликт в област Дейр ез Зор (Дейр ал Зор) към настоящия момент, характеризиращ се с безогледно насилие по смисъла на чл. 15, буква "в" от Директива 2011/95/ЕС. Според публикацията от 26.10.2025 г. Военният комитет на SDF (Сирийските демократични сили) и правителствена делегация са се срещнали в град Табка на река Ефрат на 21октомври 2025, обсъдили са напрежението по линиите на контакт в провинциите Алепо, Ракка и Дейр ез Зор и са се споразумели за мерки за предотвратяване на по-нататъшна ескалация. Останалите публикации, представени с касационната жалба, са неотносими към личното положение на касатора, фактите от бежанската му история и ситуацията в района, от който идва. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за нарушение на принципа "забрана за връщане", установен в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците (Женевска конвенция), никоя договаряща държава не следва да експулсира или връща ("refouler") бежанец на територията, където са застрашени живота или свободата му, по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи. В конкретния случай, предвид установените по делото факти от бежанската история на касатора и тези относно сигурността в страната по произход, следва да се приеме, че липсват основания за прилагане на забраната за връщане („non refoulement). С оглед на изложеното, обжалваното съдебно решение, с което е потвърден отказът на председателя на Държавната агенция за бежанците за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. Ф., гражданин на Сирия, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,