Решение № 9470 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1170/2018 г.

Решение № 9470 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1170/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 1 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "обжалване и данъчно-осигурителна практика"-П., срещу решение № 2168/8.12.2017 г. постановено по адм. д. № 1925 по описа на Административен съд - П. за 2017 г. С атакуваното решение е отменен ревизионен акт № Р-26-1401988-091-001 от 1.12.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-П., потвърден с решение № 59/8.02.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"-П., относно допълнително установени за ревизираното лице задължения по ЗДДС в размер на 22 903.84 лв. главница и лихви в размер на 16 093.83 лв. и е определен допълнително годишен и авансов данък по ЗДДФЛ в размер на 248.86 лв. и лихви в размер на 136.91 лв. Касаторът намира, че постановеното решение е неправилно като са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба не са формулирали конкретни пороци на съдебното решение, а само е посочено защо не се споделят изводите на съда и отново е анализирана установената в хода на ревизионното производство фактическа обстановка. При обжалването се твърди, че пред съда ревизираното лице не е оборило констатациите на ревизионния акт, поради което въз основа на същите факти неправилно съдът е обосновал изводи различни от тези на приходната администрация. Изложени са твърдения, че липсата на подпис във фактурите не е основание да с приеме, че стоките не са получени от едноличния търговец. Неправилно съдът е приел, че доказателствата събрани в хода на ревизионното производство и в хода на съдебното такова не са достатъчни, за да се приеме че са налице укрити доходи и съответно, че към м. 01.2008 г. ЕТ "Б.-Ф. Р.- Г. А.", е достигнал оборот за регистрация по ЗДДС, но в нарушение на законовите изисквания не е подал заявление за регистрация. По тези съображения се иска отмяна на атакуваното решение и присъждана на юрисконсултско възнаграждение в полза на приходната администрация. Ответникът - Г. П. А. в качеството му на ЕТ "Б.-Ф. Р.-Г. А.", чрез адв. Деспотова оспорва касационната жалба. В представеният по дело писмен отговор, излага подробни съображения относно основателността на обжалването. Подробно обосновава становище, че същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил изводи съответни на релевантните по спора факти и при правилно прилагане на материално правните разпоредби. Предлага атакуваното решение да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС-П. е било повторно, след като с решение № 8597 от 4.07.2017 г., постановено по адм. д. № 14081/2016 г. Върховен административен съд на РБ, е отменил решение № 2063 от 4.11.2016 г., постановено по адм. д. № 742/2016 г. по описа на Административен съд гр. П., с което е обявена нищожността на ревизионен акт № Р-26-1401988-091-001/1.12.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-П., потвърден с решение № 59/8.02.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-П., с който на Г. П. А., в качеството му на ЕТ "Б.-Ф. Р.-Г. А." са установени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС в размер на 22 903.84 лв. главница и лихва в размер на 16 093.83 лв., както и годишен и авансов данък по ЗДДФЛ в размер на 248.86 лв. главница и лихви в размер на 136.91 лв. и е върнал делото за ново произнасяне по същество на спора. Предмет на съдебен контрол при повторното разглеждане на делото е бил същият ревизионен акт относно неговата законосъобразност. Съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна само на това основание. При преценка на съответствието на ревизионния акт с материалния закон е установено следното: Ревизираното лице е осъществявало търговска дейност с фирма ЕТ "Б.-Ф. Р.- Г. А.", като в два свои обекта находящи се в гр. Д. е продавал цигари, кафе и безалкохолни напитки и зоохрани. При осъществената проверка данъчните органи са констатирали, че са налице фактури, които не са включени в счетоводните регистри. Според установеното при ревизията данъчно задълженото лице, е получило стоките и ги е продало на клиенти, като не е отчело нито покупките, нито продажбите. Съобразявайки неотчетените фактури е данъчната администрация е направила извод, че едноличния търговец е достигнал оборот за регистрация по ДДС към м. 01.2008 г. и е бил длъжен да подаде заявление за регистрация до 14.02.2008 г. Такова заявление не е подадено. При постановяване на решението първоинстанционният съд не е споделил изводите на приходната администрация, като е обсъдил подробно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и относимите материално правни норми. Изложил е мотиви по отделено за всички доставчици и издадените от тях фактури. По отношение на фактурите издадени от "К. О." ООД е прието, че не са подписани от търговеца или от негов представител, поради което не може да се включат в оборота на ревизираното лице. Фактът, че фактурите не са подписани от ревизираното лице е установен с изслушана по делото графологична експартиза, чиито изводи не са оспорени. Вярно е, че по делото са направени справки за лицата, които са назначени по трудов договор в ЕТ "Б.-Ф. Р.- Г. А." и са изложени мотиви, че вероятно част от фактурите са подписани от лицето С. Б., но това са само твърдения на ответника, които не са доказани. Обсъждайки събраните по делото доказателства решаващият състав, е изложил обосновани мотиви, че по отношение на нито един от доставчиците не е установено реално предаване на стоките, а само съставянето на фактури не е достатъчно, за да бъде приет за доказан този факти. Направено е разграничение между подписаните и неподписани фактури и тяхната доказателствена стойност. Освен това на ревизираното лице не е правена инвентаризация, поради което не е ясно въз основа на какви доказателства е направено заключението на органите по приходите за наличие на стоките у търговеца и тяхната последваща реализация. Въз основа на горните констатации е обоснован краен извод, че данъчната администрация не е провела пълно главно доказване на предпоставките за провеждане на ревизия по чл. 122 от ДОПК и в резултата на това е отменен ревизионния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предпоставките за ангажиране отговорността при провеждане на ревизия по особения ред следва да бъдат установени от органите по приходите, като тогава констатациите на ревизионния акт се ползват с доказателствена сила, а в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно и насрещно доказване, твърдените от него фактически констатации, оборващи тези по РА. В конкретния случай правилно съдът е приел, че не е доказан факта на доставяне на стоките, предмет на процесните фактури. Както константно се приема в съдебната практика наличието на фактура не е достатъчно да установи реалното осъществяване на доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Р. факт, който подлежи на установяване е прехвърлянето на право на собственост върху фактурираните стоки в полза на ревизираното лице и въз основа на него факта на реализирани и укрити приходи от продажби на същите стоки. Правилен е изводът на АС - П., че не са били налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за облагане по аналог - наличие на данни за укрити приходи или доходи на дружеството като ревизирано лице. Решението на първоинстанционния съд е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. За да се обоснове правилно ли е прилагането на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, следва да бъде установено по категоричен начин реално осъществяване на спорните доставки от конкретните доставчици "Х. К. Р" ООД, "Х.-М" ООД, "ЕС енд БИ И. М." ООД, "ВЕ и ЕМ" ООД, "А. Ф." ООД и "К. О." ЕООД, а именно приемането и предаването на стоките, тяхното транспортиране и заплащане, като в тежест на органите по приходите е да установят това обстоятелство с надлежни доказателства, каквито в случая не са събрани. Не се споделят твърденията в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички факти и обстоятелства по делото. Решаващият състав е разгледал подробно и по доставчици процесните фактури изложил е мотиви защо представените писмени доказателства и обяснения от страна на доставчиците на ревизираното лице очевидно не дават задоволителен отговор на основния по делото въпрос кога, на кого и къде са предадени процесните стоки. Правилно е приел първоинстанционният съд, че тези обстоятелства наред с липсата на приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи получаването на фактурираните стоки, липсата на други първични счетоводни документи, удостоверяващи предаването и получаването на стоките, изписването им от склад или транспортирането им като складови разписки, товарителници, искания за отпускане на материални ценности и други подобни, налагат несъмнения извод за липса на действително извършени доставки по коментираните фактури. Недопустимо е заключението относно предаването на стоките да се основава само на издадените от доставчиците фактури, като се твърди, че това е обичайна практика за този вид доставки. Правилно е приел първоинстанционният съд, че събраните по делото доказателства, не обосновават извода за укрити приходи за ревизираните години. При липса на доказателства за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите в нарушение на закона е пристъпил към определяне на данъчната основа по реда на този текст, поради което не следва да се обсъжда дали определената от него данъчна основа е съобразена с изискванията на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Неоснователно се поддържа от касатора, че по отношение на другите доставчици извън "К. О." ООД не са оспорвани фактури и не са правени каквито и да било доказателствени искания. Само въз основа на представените фактури от "Х. К. Р" ООД, "Х.-М" ООД, "ЕС енд БИ И. М." ООД, "ВЕ и ЕМ" ООД, "А. Ф." ООД, не може да бъде обоснован извод за наличие на доставки. Когато приходната администрация изисква от ревизираните лица доказване на реалност на доставките, по които се претендира право на данъчен кредит, не е достатъчно само наличието на фактури следователно и в случая следва да се докажат констатациите за наличие на доставки и с други доказателства. Оформянето на счетоводни документи не е достатъчно за да се признае реалност на доставката. Фактурирането само по себе си не означава, че е налице доставка на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, дори и когато доставчиците са разполагали със стоката. Въз основа на горните изводи за липса на реално осъществени сделки, правилно съдът е преценил, че ревизионният акт следва да се отмени и в частта относно допълнително установените данъци по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Поради изложеното, обжалваното решение не страда от пороците, посочени в чл. 209 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноските пред настоящата инстанция изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие № 180216 от 11.01.2018 г. в размер на 2 000 лв. Мотивиран така, Върховен административен съд състав на Осмо отделение