Решение № 3963 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12263/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на С. П. П., чрез адв. Д. Търпанов, срещу решение №1609 от 09.10.2025 г., постановено по адм. дело №260/2025 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № 18-3973-28.04.2025г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ – Перник. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът началник на СГКК-Перник, чрез адв. К., излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно, обосновано и правилно.Претендира разноски за касационната инстанция в размер по приложения списък по чл.80 ГПК. Ответницата М. Д. Д., чрез адв. Лалев, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение като законосъобразно. Претендира разноски по списък по чл.80 ГПК. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се остави в сила решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № 18-3973-28.04.2025г. на началника на СГКК- Перник, с която е отказано да се извърши изменение на КККР на с. Ковачевци, община Ковачевци, по отношение на имот с идентификатор 37513.112.3 – пасище, земеделска територия в съответствие с границите на съществуващ бетонен път, публична общинска собственост, по подадено от С. П. П. заявление с вх. № 01-666779/03.12.2024 г. Прието е, че от събраните по делото доказателства, вкл. заключението на СТЕ, се установява по безспорен начин, че заявеното изменение засяга собственият на заинтересованата страна имот с идентификатор 37513.112.3 /отнемат се 362 кв.м. /,за което не е налице съгласие. Освен това заявителят не разполага с изискуемата активна легитимация да инициира процесното изменение, тъй като е собственик на имот с идентификатор 37513.113.976, който остава извън процедираното изменение. Освен това е безспорно установено, че има висящо производство за отстраняване на явна фактическа грешка в землището на с. Ковачевци и с.Калище,по внесен от община Ковачевци на 15.07.2025г. проект, с който проект се цели нанасяне на съществуващия общински път в неговата цялост през 26 броя поземлени имота в землището на с. Ковачевци, като проекта включва и процесния участък от пътя, заявен за нанасяни от П. със заявление с вх. № 01-666779/03.12.2024 г. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че процесната заповед, с която е постановен отказ за изменение на КККР по заявлението на П., е издадена от компетентния административен орган, в изискуемото съдържание / фактически и правни основания за издаването й/ и правилно прилагане на нормите на чл. 53б, ал.1 ЗКИР във връзка с § 1, т. 13 и § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР. Заявителят на изменението не е собственик на съществуващият бетонов път, поради което и не може да инициира производство за отстраняване на явна фактическа грешка в КК и то само за част от пътя с проектен идентификатор 37513.112 - публична общинска собственост. В този смисъл обосновано е приложена от първоинстанционният съд нормата на чл. 27, ал.2 АПК. Съществуването на заявеният за нанасяне в кадастъра бетонов път е установено от приетата по делото съдебно-техническа експертиза. На това обстоятелство сочи и наличието на висяща процедура за изменение на КК по реда на чл.53бЗКИР, инициирана от общината, която разполага с активна легитимация за иницииране на производството. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на спора и надлежно и своевремено заявените претенции за разноски от ответниците, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи адв. възнаграждения по приложените Договори за правна защита и съдействие, както следва: в полза на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ - сумата 766,95 евро /1500лв с вкл. ДДС/, и в полза на М. Д. Д.- 640 евро /1251,70лв/. Възражението на процесуалният представител на касатора за прекомерност на адв.възнаграждения се явява неоснователно, тъй като те са в рамките на регламентираният в чл.8, ал.2,т.1 от Наредба №1/ 2004г. за възнаграждение на адвокатска работа минимум. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,