Решение № 3629 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7299/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Д. И. от гр.Кърджали, чрез адв. Милушева, срещу Решение №1200 от 29.05.2025г., постановено по адм. дело №187/2025г. по описа на Административен съд – Кърджали. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение №2153-08-73 от 21.02.2025г. на Ръководител ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на И. срещу Задължителни предписания №ЗД-1-08-01775985 и №ЗД-1-08-01775992 и двете от дата 31.12.2024г. на контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Ръководител ТП на НОИ – Кърджали, чрез гл. юриск. Белева, оспорва касационната жалба, намира атакуваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на И., първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел, че са налице предпоставките за издаване на двете задължителни предписания към И., за която не се установява да е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО в ревизирания период, поради което не се явява и осигурено лице. Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд. Фактическата обстановка е правилно установена. Не е спорно, че със сигнал на Началник сектор „КП“ в ТП на НОИ – Кърджали от 12.12.2024г. до Началник на сектор „КРДОО“ в същото поделение е поискано извършване на последваща проверка във връзка с изплатените на И. обезщетения от фондовете на ДОО. Като основание за проверката е посочено постъпило писмо в поделението от 11.12.2024г. от ОД „Земеделие“ – Кърджали, съдържащо данни, че лицето няма регистрация по реда на Наредба №3/1999г. и Наредба №22/2016г., като към писмото са приложени и два броя справки, касаещи И.. С оглед възраженията в касационната жалба в тази насока – за допуснати в хода на административната фаза на процеса нарушения на Инструкция №1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, то правилно първостепенният съд е приел, че е било изпълнено основанието по чл.29 ал.5 от Инструкцията, тъй като резолираната проверка от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в конкретно ТП на НОИ, последващо се е изразила само в проверка на данни в информационната система на НОИ. С оглед на това и не е било необходимо издаването на писмена заповед по чл.29 ал.1 от Инструкцията, която да се връчи на проверяваното лице. Т.е. получените данни от ОД на „Земеделие“ – Кърджали към датата на възлагане на проверката вече са били в информационната система на НОИ. Установява се да е налична резолюция в горния десен ъгъл на сигналната записка, с която проверката е възложена на „Г.В.“(Г. Василева – служителят издал впоследствие и предписанията). По отношение развитите аргументи за нарушаване правата на лицето – да подаде възражения срещу съставения и констативен протокол, то характера на производството и установяванията с протокола в случая са част от производството по издаване на задължителните предписания, поради което И. е имала възможност да се защита още в административната фаза на процеса, тъй като последната съдържа и стъпка за задължително административно обжалване. Въпреки тази възможност, вкл. и тази при съдебното дирене пред първата инстанция, касаторът нито е посочил, нито е представил доказателства, установяващи твърденията си за осъществявана реално от нея в посочения период трудова дейност като земеделски стопанин. В тази връзка първоинстанционният съд детайлно е анализирал наличните доказателства, като обосновано последващо е приел, че не се установява, при доказателствена тежест за тази страна извършването на дейност като земеделски стопанин, а именно – отглеждане на птици(освен за собствени нужди, според регистрирания им брой), респ. обработване на естествени ливади с площ 0,1000 ха (което е 1 дка) в землището на [населено място], обл.Кърджали. В тази насока с касационната жалба не се сочат факти от социалната действителност, чрез които И. да обосновава престирането на „жив“ труд в спорните периоди, още повече, че в същото време лицето е ползвало отпуски за временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане и отглеждане на малко дете. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 41 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.143 ал.3 АПК, във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на писмен отговор, без явяване в съдебно заседание, които И. следва да заплати. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,