Определение № 209 от 09.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 800/2016 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] -гр. П. срещу определение №30 от 20.01.2016 г., постановено по ч.т.д. № 415/ 2015г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв. за депозиране на частна касационна жалба против разпореждане № 2035/19.11.2015 г. по описа на Апелативен съд –гр.Пловдив, с което е върната частна касационна жалба против определение № 295/2.07.2015г. по ч.т.д. № 415/2015 г. на ПАС, поради неотстраняване на недостатъци. Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е неправилно –необосновано и е постановено при нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено. Препис от частната жалба е връчен на ответната страна [фирма] –гр. София, която в писмен отговор изразява становището си по жалбата. Счита, че жалбата е недопустима по съображение, че не може да се иска повторно освобождаване от внасяне на ДТ, след като веднъж молбата е отхвърлена, алтернативното искане е за оставяне без уважение, тъй юридическите лица не попадат в кръга на лицата, посочени в чл.83, ал.2 ГПК, които могат да искат да бъдът освободени от заплащане на ДТ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимна страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалба се явява неоснователна. Освобождаването от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК е привилегия, предвидена в полза на физическите лица – страни в гражданския процес, които с оглед на своето здравословно, семейно или материално състояние не разполагат с достатъчно парични средства, за да заплатят изцяло или отчасти дължимата за водене на делото държавна такса. Преценката за наличие на визираното в чл. 83, ал. 2 ГПК основание се извършва при съобразяване на примерно изброените законови критерии /доходи на лицето и на неговото семейство, притежавано имущество, семейно положение и здравословно състояние, възраст и трудова заетост/, както и на други специфични обстоятелства, въз основа на които съдът прави извод дали с оглед размера на дължимата такса страната е в състояние да я заплати без особени затруднения и без да бъде лишена от парични средства, необходими за задоволяване на нормалните й житейски потребности. В настоящия случай, както многократно е посочил и съставът на въззивния съд, търговско дружество не може да бъде освободено от заплащането на държавна такса и за него е неприложим реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, който се отнася само до физическите лица. Законодателят не е предвидил възможност за освобождаване от заплащане на държавна такса за разглеждане от съдилищата на търговски спор между юридически лица – търговци. Обжалваното определение на ПАС, с което е оставено без уважение искането на дружеството [фирма] за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение