Определение № 3575 от 30.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2793/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Е. Д. Д. от [населено място], обл. Пловдив, чрез представител по пълномощие – адв. Т. Табаков от Адвокатска колегия – Пловдив, против Определение № 2051/20.02.2026 год., постановено по административно дело № 456/2026 год. по описа на Административен съд – Пловдив. С оспорения съдебен акт е отхвърлено искане с правно основание чл. 166, ал. 4 от АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-0432-000037/13.02.2026 год., издадена от началник сектор към ОДМВР – Пловдив, 01 РУ - Пловдив. В частната жалба е заявено несъгласие с така постановения съдебен акт, като е формулирано искане за неговата отмяна и постановяване на спиране на предварителното изпълнение на административния акт. В подкрепа на това искане са заявени твърдения, че частната жалбоподателка сама полага грижи за възрастната си майка, която е в тежко здравословно състояние, което налага честото й предвижване до болнични заведения за прегледи и медицински интервенции. Допълнено е с подробни разяснения относно наличните заболявания, както и конкретните медицински манипулации, които се налага да бъдат извършвани. В съответствие с тези факти е заявено, че същите обосновават извода, че предварителното изпълнение на заповедта ще доведе до непоправими вреди за здравето и лечението на майката, оставена единствено на грижите на частната жалбоподателка. Развити са и доводи за възможност от настъпване на трудно поправими вреди и по отношение на оспорващата, доколкото същата ще бъде лишена от възможността на осъществява ежедневните си задължения, както по отношение на възрастната си майка, така и по отношение на нейните лични нужди. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно определение и постановяване на друго по силата на което да се спре предварителното изпълнение на ЗППАМ № 26-0432-000037/13.02.2026 год., издадена от началник сектор към ОДМВР – Пловдив, 01 РУ - Пловдив. Заявено е и искане за присъждане на разноски по представен списък и доказателства за реалното им заплащане. Ответникът – началник сектор към ОДМВР – Пловдив, 01 РУ - Пловдив, в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по оспорването. Настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от оспорване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Мотивите в подкрепа на този правен извод са следните: Производството по адм. дело № 456/2026 год. пред Административен съд – Пловдив е образувано по повод жалба от Е. Д. Д. против ЗППАМ № 26-0432-000037/13.02.2026 год., издадена от началник сектор към ОДМВР – Пловдив, 01 РУ - Пловдив. С оспорения акт, административният орган е разпоредил против Е. Д. прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В заповедта е посочено, че се отнема и СУМПС [номер]. Като фактическо основание за постановяване на заповедта е посочено, че на 13.02.2026 год. около 19:08 часа в община Родопи на път трети клас № 862 срещу борса „Първенец“ с посока на движение от юг на север управлява собствения си лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“ с регистрационен номер [рег. номер], което МПС не е регистрирано по надлежния ред. Същото е със служебно прекратена регистрация от 03.02.2026 год. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за описаното МПС, с което Е. Д. е нарушила чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Така постановената ЗППАМ е била оспорена от Е. Д. пред Административен съд – Пловдив. В жалбата, инициирала първоинстанционното производство е формулирано и особено искане с правно основание чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. В първоначалната жалба не са изложени фактически основания за така заявеното искане, като такива са заявени в допълнително депозирано на 19.02.2026 год. до съда писмено становище. В това становище, искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на административния акт е мотивирано с тежкото здравословно състояние на майката на искателката и твърдението, че същата единствена се грижи за възрастната си и болна майка. В подкрепа на това твърдение, към становището са приложени и писмени доказателства – медицински документи, удостоверяващи здравословното състояние на майката. След анализ на приложените по делото доказателства, първоинстанционният административен съд е приел искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на ЗППАМ за неоснователно, поради което е постановил Определение № 2051/20.02.2026 год. по адм. дело № 456/2026 год. по описа на съда, с което е отхвърлил искането на Е. Д. Д. за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ № 26-0432-000037/13.02.2026 год., издадена от началник сектор към ОДМВР – Пловдив, 01 РУ - Пловдив. След анализ на заявените от частния жалбоподател твърдения, с оглед приложените по делото доказателства и като съобрази закона, настоящият съдебен състав намира постановеното определение за неправилно. От доказателствата по делото се установява, че на 13.02.2026 год., около 19:08 часа, в резултат на извършена полицейска проверка, против Е. Д. Д. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 4334056/13.02.2026 год. за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В АУАН е вписана констатацията, че управлявания автомобил е със служебно прекратена регистрация от 03.02.2026 год. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Още същият ден – 13.02.2026 год. в 19:14 часа, собственикът на лекия автомобил - Е. Д. Д. е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ за собствения си автомобил с рег. № [рег. номер] с валидност от 19:14 часа на 13.02.2026 год. до 23:59 часа на 12.02.2027 год. От приложената по делото справка АИС-КАТ-Регистрация е видно, че лекият автомобил „Пежо 206“ с рег. № [рег. номер] е със служебно прекратена регистрация, считано от 06:32 часа на 03.02.2026 год. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП при уведомление от ГФ без ГО, като е отразено и обстоятелството, че считано от 19:14 часа на 13.02.2026 год., регистрацията на МПС е служебно възстановена по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП при уведомление от ГФ за валидна ГО. Независимо от сключената вече задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и служебно възстановената регистрация на автомобила, против Е. Д. Д. е съставена ЗППАМ № 26-0432-000037, постановена от началник сектор към ОДМВР – Пловдив, 01 РУ - Пловдив, с която е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и е отнето СУМПС [номер]. При така установените фактически обстоятелства, настоящият състав приема от правна страна следното: В конкретния случай, предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ е допуснато по силата на закона – чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, съгласно която норма, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. При тази хипотеза, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК по искане на оспорващия при наличие на условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, съгласно които норми, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, т.е. съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Анализът на така цитираните правни норми обосновава извода за наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки, въз основа на които, съдът може да постанови спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на административния акт – възможност за причиняване на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и възникнали след постановяване на акта нови обстоятелства. С оглед цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, в този вид производства, в тежест на оспорващия е да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на административния акт, т.е. тежестта за доказване се носи от оспорващия, защото доказването е насрещно и адресатът следва да представи доказателства, че то би могло да причини значителна или трудно поправима вреда. Във всеки конкретен случай, съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. В този смисъл, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му. Текстът на чл. 22 от ЗАНН указва, че за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. В настоящият случай, целта на постановената ПАМ е да осигури безопасността на движението по пътищата, както и да предотврати осъществяване на административни нарушения, свързани с движението по пътищата. С оглед на това, защитените обществени отношения се характеризират с особена важност, доколкото управлението на МПС съставлява дейност с повишена опасност за живота и здравето на участниците в този процес. Част от законовите мерки, регламентиращи опазване на живота, здравето и имуществото на участниците в движението по пътищата, респ. репариране на претърпените от тях вреди е и императивно въведеното правило за наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл. 461, т. 1 от КЗ. Изпълнението на така въведеното императивно правило за поведение е скрепено със санкцията по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Анализът на установената фактическа обстановка обосновава извод за наличие именно на посочената по-горе хипотеза, доколкото от цитираната служебна справка се установява, че управлявания от частния жалбоподател автомобил с рег. № [рег. номер] е с прекратена на 03.02.2026 год. регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП - поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. От друга страна следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 143, ал. 10, изр. 2 от ЗДвП, която указва, че служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Отново от цитираната справка АИС-КАТ-Регистрация се установява наличието и на тази хипотеза, доколкото именно на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от 19:14 часа на 13.02.2026 год. (т.е. само няколко минути след извършената в 19:08 часа полицейска проверка), служебно е възстановена регистрацията на съответното МПС. Процесният случай, разгледан в светлината на цитираните разпоредби показва, че към момента на сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и уведомяване на административния орган за това, са настъпили материално правните предпоставки за служебно възстановяване на прекратената регистрация на превозното средство. Доколкото тези фактически обстоятелства са възникнали само няколко минути след полицейската проверка и съставянето на АУАН, логично следва извода че тези факти са възникнали и преди постановяване на оспорената ЗППАМ № 26-0432-000037/13.02.2026 год., но не са взети предвид нито от административния орган – началник сектор към ОДМВР – Пловдив, 01 РУ - Пловдив, нито от първоинстанционния административен съд. Със сключването на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ са постигнати целите по чл. 22 от ЗАНН - предотвратяване и преустановяване на административното нарушение и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него. Следва да се има предвид, че предварителното изпълнение на административен акт има акцесорен (несамостоятелен) характер, тъй като е пряко обвързано с основния административен акт. Разпореждането за предварително изпълнение (в т.ч. и допуснатото по закон) не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. Съобразявайки горните обстоятелства се налага извод, че заявените от жалбоподателката Е. Д. значителни и трудно поправими вреди, свързани с невъзможността да изпълнява всекидневните си задължения както лични, така и по обгрижване на възрастната си и болна майка се явяват противопоставими и надделяващи над предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, доколкото последните са вече защитени и обезпечени от сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. По изложените съображения, частната жалба се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а оспореното определение, като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови спиране на оспорената ЗППАМ. По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на оспорващия. С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и предвид липсата на оспорване от страна на ответния административен орган на основателността, респ. на размера на претендираните разноски, в полза на частния жалбоподател следва да се присъди сумата от 716 евро, от които 700 евро за адвокатско възнаграждение, платено в брой, съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от 25.02.2026 год. и 16,00 евро за платената държавна такса. Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,