Определение № 9185 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8445/2026 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Артекс България“ ЕООД, ЕИК 108028586, против определение № 1061 от 21.05.2026 г., постановено по КАНД № 159/2026 г. по описа на Административен съд – Кърджали, с което е оставено без разглеждане искането на дружеството за възобновяване на административнонаказателно производство, приключило с издаване на наказателно постановление (НП) № 09-2300317 от 20.11.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кърджали, и е прекратено производството по делото. Ответникът по частната жалба - директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кърджали, не изразява становище по същата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за недопустима по следните съображения: Производството по възобновяване по реда на чл. 70 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) установява специална извънредна процедура за проверка на приключили административнонаказателни производства. Същото представлява самостоятелен процесуален способ за извънинстанционен съдебен контрол на влезли в сила актове, изчерпателно изброени в чл. 70, ал. 1 от ЗАНН. Предвид специалния характер на тази уредба, тя изключва приложението на реда за отмяна на влезли в сила съдебни актове по глава четиринадесета от АПК, доколкото законодателят е предвидил самостоятелни предмет и основания за възобновяване на административнонаказателните производства. Съгласно чл. 73 от ЗАНН административният съд се произнася по искането за възобновяване с решение, което е окончателно и не подлежи на обжалване. Законът изрично е изключил инстанционния контрол върху постановения съдебен акт, поради което административният съд действа като единствена и последна съдебна инстанция в производството по възобновяване. Законодателят е предвидил препращане към правилата за касационното оспорване по реда на глава дванадесета от АПК единствено по отношение на съдебните производства по раздел V от ЗАНН (чл. 63в от ЗАНН). Аналогична препращаща норма в раздел VIII от ЗАНН, уреждащ производството по възобновяване, не съществува, включително по отношение на глава тринадесета от АПК относно обжалването на определенията и разпорежданията. При това положение липсва законово основание за субсидиарно приложение на чл. 229 и сл. от АПК. Обратното би довело до създаване по тълкувателен път на процесуално право на обжалване на актове, постановени в производства по възобновяване, каквото законът не предвижда. Окончателността на съдебните актове, постановени в производството по възобновяване, е обусловена от извънредния характер на тази проверка. Законодателят не е предвидил специален ред за обжалването им. Поради това, че обжалваният съдебен акт не е от кръга на актовете, подлежащи на оспорване по реда на чл. 229 и сл. от АПК, подадената срещу него частна жалба се явява процесуално недопустима поради липса на годен предмет на обжалване, независимо от посоченото в обжалваното определение. Предвид гореизложеното частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство — прекратено. Мотивиран така и на основание чл. 236 във връзка с чл. 215, т. 4 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение