Решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г.

Решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елеонора Чаначева Производството е по чл. 290 ГПК. [фирма] - [населено място] е подал касационна жалба против решение № 1750 от 12.12.2011 г. по гр. д. 2209/11 г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение № 1993/28.05.2011 г. по гр. д. 2890/2011 г. на ПРС, в частта му, с която са били уважени, предявените в обективно съединение искове по чл. 327 ТЗ, общо за сумата 79223.88 лв., по същество тези искове са били отхвърлени, както и в частта за разноските. Дружеството касатор, чрез пълномощника си - адв. М. М. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По-конкретно е изложил разбирането си за неправилност на решението в посочените части, поради приетото от съда за неоснователност на исковете, тъй като между страните е имало трайни търговски отношения, като ищецът доставял на ответника стоки, които били описвани като количество и вид във фактури, осчетоводени от ответника. Развит е довода, че въззивния съд е игнорирал тези факти, като не е разгледал и установените по спора, а е изградил своето решение без да съобрази задължителната и трайна практика на ВКС по чл. 301 ГПК. Ответникът по касация - [фирма] - [населено място], чрез пълномощника си - адв. И. М. е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 183 от 4.03.2013 г. на ВКС, I т. о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът е посочил като релевантен по отношение на допуснатата до касационно обжалване част от атакуваното решение, въпрос относно произтичащите правни последици от извършено в счетоводството на купувача осчетоводяване на неподписани от последния фактури и осъществено от него получаване на данъчен кредит по ДДС за същите, както и за приложно поле на чл. 301 ТЗ, с оглед вложения от законодателя смисъл в понятието " противопоставяне на търговеца". За да мотивира, в обжалваната част, неправилност на решението на първостепенния съд, и съответно неоснователност на иска по отношение дължимост на сумите по приложени тринадесет броя фактури, въззивният съд е приел, че не е доказано по делото, стоките отразени във фактурите да са доставени от ответника, тъй като ищецът твърдял, че поръчките са давани лично от управителя на ответника, но липсвали доказателства за това. Прието е още, че лицето, за което се е поддържало, че е получило стоките, до 27.09.2007 г. не е било в трудовоправни отношения с ответника, поради което не е могло валидно да ги приеме, а за експедиционните бележки не било доказано, че са в пряка връзка с фактурите. С решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК и поради това обективиращи задължителна за съдилищата практика, а именно решение № 166 от 26.10.2010 г. по т. д. 991/09 г. на ВКС, II т. о., решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. 380/2008 г. на ВКС, I т. о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, II т. о., решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/09 г. на ВКС, II т. о., е прието, че фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника - купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване /решение № 42/10 на ВКС, II т. о./. С цитираните и приложени от касатора решения - решение № 30/8.04.11 г. по т. д. № 416/10 на ВКС, I т. о. и цитираното решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, II т. о. също така е прието, че макар и подписите върху фактурите да са положени от лица, за които не може да бъде установено, че са били упълномощени от страната да получат стоката, то търговеца е узнал за получаването й по смисъла на чл. 301 ТЗ като това не се презюмира, а е установено по безсъмнен начин от отразяването на фактурите в счетоводството му. С оглед така изложеното, съставляващо задължителна за съдилищата практика, която настоящият състав споделя, следва да се приеме, че въззивният съд е направил своите изводи по поставения релевантен въпрос в отклонение от нея, което води до извод за неправилност на обжалвания съдебен акт. Решаващият състав е обосновал решението си с лаконични мотиви, невключващи релевантните и установени по спора факти, които поради необсъждането им са формирали неправилно обоснована фактическа обстановка по спора. Такива факти са изслушаната от първостепенния съд счетоводна експертиза, по която експерта е констатирал, че всички процесни фактури /в това число и тези, по които е признато задължението и които не са предмет на настоящето производство/ са включени в дневника за продажби по ЗДДС на [фирма] и данъкът върху добавената стойност е разчетен с бюджета, като те са включени и в дневника за покупките по ЗДДС на [фирма]. Както бе посочено вече, съобразно трайната и непротиворечива практика по чл. 290 ГПК на ВКС, фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба и да установи задължението, ако отразява съществени елементи от съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност начин на плащане, имена на купувача и продавача, време и място на сключване на договора за продажба. Процесните фактури съдържат всички изброени реквизити. Следователно, съобразно вече изложеното те валидно установяват претендираните вземания по тях. Не се спори, че ответника не е заплатил цената на стоките, поради което претенциите следва да бъдат уважени, както и акцесорните искове по чл. 86 ЗЗД - тъй като ответникът е изпаднал в забава от датата на падежа на всяко едно от задълженията, обективирани в процесните фактури. На ответника в производството- сега касатор следва да бъдат присъдени разноски, съобразно уважената част от исковете в размер на 14429.74 лв. за всички съдебни инстанции. По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение,