Определение № 2596 от 03.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 1779/2025 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Постъпила е молба от Г. Б. М. за спиране на изпълнението на въззивно решение № 100 от 30.05.2025 г. по в. гр. д. № 169/2025 г. на Пловдивски апелативен съд, 2 граждански състав, с което е потвърдено решение № 10 от 10.01.2025 г. по гр. д. № 704/2023 г. на Старозагорски окръжен съд, с което на основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД Г. Б. М. е осъден да върне на В. Д. Д. сумата от 140 000 лв., представляваща преведена му с платежно нареждане на 23.01.2023 г. сума за неосъществена покупко-продажба на дружествени дялове от „Инвесткредит груп“ ООД, заедно със законната лихва, считано от датата на исковата молба (13.10.2023 г.) до окончателното изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД Г. Б. М. е осъден да заплати на В. Д. Д. сумата от 1 836, 80 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 140 000 лева за периода от 05.09.2023 г. до 10.10.2023 г. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба вх. № 6305 от 25.07.2025 г. от Г. Б. М.. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и с нея са представени изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК и документ за внесена такса. Приложено е платежно нареждане на „Юробанк България“ АД, от което се установява, че по сметката на Върховен касационен съд е преведена сумата от 141 836, 80 лв. Постъпването на посочената сума по сметката за обезпечения на ВКС е удостоверено от счетоводител на съда на 03.09.2025 г. С оглед изложеното настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, поради което молбата на Г. Б. М. с посоченото основание следва да бъде уважена. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение