Определение № 568 от 14.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4268/2015 г.

Производството е образувано по чл. 274 ал.2 ГПК, по частна жалба на С. В. Г. ,А. М. Г., Ч. В. Г. и С. Г. чрез адв. Р. С., срещу постановено по реда на чл. 307 ал.1 ГПК определение № 203 от 15.06.2015г по гр.д. № 3006/2014г,с което Върховен касационен съд І гр.отд. е оставил без разглеждане подадената от настоящите жалбоподатели молба за отмяна на определение №161 от 2014г по гр.д №2480/2014г на ВКС ІІ г.о.Същото е било постановено по частна жалба на настоящите жалбоподатели срещу определение по гр.д № 6901/2013г на ВКС І г.о, с което пък е била оставена без разглеждане касационната им жалба срещу постановено въззивно решение по гр.д № 278/2012 на Бургаски ОС. Частните жалбоподатели поддържат оплакване, че молбата за отмяна е разгледана на формална плоскост и от формална гледна точка оспорваното от тях определение изглежда правилно, но поставеният в молбата им за отмяна въпрос е друг - като страна в съдебния спор молителите са се оказали ограничени, за тях разглеждането на делото е приключило само на една инстанция, вместо на гарантираните две и въпросът се свежда до пряко приложение на Конституцията. Поради това обжалваното определение е противоконституционно. Ответникът Р. – С. е подал писмен отговор в срок.Обжалваното определение е правилно, доводите на жалбоподателите са идентични с тези по недопустимата молба за отмяна и на същите е отговорено. Частната жалба е постъпила в срок и е допустима. По същество е неоснователна. В случая е била поискана отмяна на съдебен акт, за който този извънреден способ за контрол на влезли в сила решения не е приложим. Както е посочил в обжалваното определение и съставът на Върховен касационен съд, І гр.отд., при наличие на влязло в сила решение между страните ,т.е решение неподлежащо на по- нататъшно обжалване, недопустимо е да се иска отмяна на определението ,с което жалбата срещу същото решение е приета за недопустима, или да се иска отмяна на определението, постановено от друг състав на ВКС по жалба срещу това преграждащо определение. Доводите на жалбоподателите за ”лишаване от една инстанция” са неотносими, редът за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е извънинстанционен способ за контрол. Те са и несъстоятелни, тъй като молителите са обвързани от влязло в сила въззивно (т.е второинстанционно решение), постановено с тяхно участие, в качеството им на частни правоприемници, придобили права в хода на процеса и обвързани от процесуалните действия и положение на праводателя им, като страна. Ето защо, Върховният касационен съд, ІІІ г.о,