Решение № 4877 от 05.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1319/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/ против решение № 41308/10.12.2025 г., постановено по адм. д. № 1246/2025 г. по описа на Административен съд София град. С решението е отменена Заповед № 5/17.01.2025г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на И. Г. Б. за длъжността „Директор“ на Регионална Дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, към Главна дирекция „Контрол на пазара“. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и с целта на закона. Било налице действително съкращаване на длъжността. Съдът не притежавал правото да обсъжда законосъобразността на заповедта с която е одобрено щатното разписание и съответното структурно изменение. Иска се отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на оспорването и присъждане на разноски. Ответникът И. Г. Б. в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения в подкрепа на обжалваното решение. Иска оставянето му в сила и присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да отмени оспорената пред него заповед административният съд е приел, че съкращаване на длъжността не е осъществено реално, и че със заповедта е нарушен принципа прокламиран в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Решението е правилно. Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, довели до отмяна на заповедта, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. „второ“ АПК. В допълнение към тези мотиви следва да се изложи и следното: По делото е установено, че г-н Б. е заемал длъжността „Директор“ на Регионална Дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, към Главна дирекция „Контрол на пазара“. Видно от длъжностното разписание на КЗП в сила от 21.10.2024г. в Главна дирекция „Контрол на пазара“ са обособени шест регионални дирекции. Една от тях е ръководената от ответника в настоящото производство. Общата численост на персонала е 182 щатни бройки. С длъжностното разписание на КЗП в сила 5.11.2024г. в Главна дирекция „Контрол на пазара“ са създадени осем териториални отдела. Един от тях е „Териториален отдел за областите Благоевград, Кюстендил и Перник“, чийто териториален обхват е част от териториалния обхват на посочената по-горе „Регионална Дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград“. Рекапитулацията към това ново щатно разписание сочи, че щатната численост на персонала на КЗП е напълно същата – 182 щатни бройки. От поименното разписание на длъжностите към новото щатно разписание е видно че длъжността началник „Териториален отдел за областите Благоевград, Кюстендил и Перник“ е вакантна. Съдебно-икономическата експертиза е установила, че функциите и задълженията по длъжностна характеристика на „началник на териториален отдел“ съвпадат почти напълно с тези за длъжността „Директор на регионална дирекция“, както и че функциите на териториалните отдели съвпадат почти изцяло с функциите на бившите регионални дирекции. Експертизата е установила също, че всички директори на регионални дирекции са преназначени за началници на териториални отдели, с изключение на г-н Б., както и че всички служители в бившата регионална дирекция ръководена от него, са преназначени на други длъжности с изключение на напусналите и пенсионираните такива. За да е налице реално съкращаване на длъжността, е необходимо заеманата длъжност да е премахната като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание на съответната администрация и същата да не е запазена като система от функции, задължения и изисквания, включително и под друго наименование. Така описаните изисквания, сочещи наличието на съкращаване на длъжност в администрацията в случая не са налице. Както бе посочено функциите на „началник на териториален отдел“ съвпадат почти напълно с тези за длъжността „директор на регионална дирекция“, новосъзданеният териториален отдел за областите Благоевград, Кюстендил и Перник покрива една немалка част от територията на „Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград“ и длъжността „началник отдел“ на териториален отдел за областите Благоевград, Кюстендил и Перник е вакантна. Процесната заповед е издадена и в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа на чл. 6, ал. 1 АПК. Този принцип задължава административния орган да упражнява правомощията си добросъвестно и в съответствие с преследваната от закона цел. Вярно е твърдението на касатора, че реорганизацията и вътрешното преструктуриране в отдели и дирекции е компетентност включена в рамките на оперативната самостоятелност на органа по назначаването и съответно не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, но правото на органа по назначаване на оперативна самостоятелност не е абсолютно и самоцелно. Органът по назначаването е задължен да упражнява правомощията си добросъвестно и разумно, подчинено на легитимни цели, каквито са постигане на ефикасно функциониране на администрацията, посредством оптимизиране на дейността й. Освен това принципът съдържащ се нормата на чл. 8, ал. 2 от АПК изисква в пределите на оперативната самостоятелност, сходните случаи да бъдат третирани еднакво. Като е прекратил служебното правоотношение единствено на г-н Б., а е преназначил всички останали директори на регионални дирекции на новосъздадените длъжности – началник на териториален отдел, органът по назначението не е третирал еднакво тези сходни случаи. Изложеното налага извода, че заповедта правилно е отменена, поради което оспореното съдебно решение не следва да бъде касирано, а претенцията на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважена в цялост в доказания им размер – 1500,- €, тъй като макар и своевременно изразеното възражение за прекомерност, същото не е мотивирано, така както изисква нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,