Определение № 9 от 14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 118/2022 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба вх. № 23558 от 29.12.2021 г. на В. А. Ф. за спиране на изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 1290 от 06.12.2021 г. по в. гр. д. № 1433/2021 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 14-ти състав. С него е потвърдено решение № 261263 от 21.02.2021г. по гр.д.№ 4753/2019г. на Софийския градски съд, с което е уважен предявен срещу молителя иск с правна квалификация чл.108 ЗС по отношение на недвижим имот – апартамент № ..., находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес]. В молбата се съдържа искане за освобождаване от заплащане на гаранция поради материалното и здравословно състояние на молителя. Настоящият съдебен състав намира, че искането за освобождаване на молителя изцяло от внасяне на гаранция по чл. 282 ГПК следва да се остави без уважение. Предвидената в ГПК възможност за спиране на изпълнението на невлязло в сила решение е обусловена от представяне на предвиденото в чл. 282, ал. 2, респ. ал. 3 ГПК парично обезпечение. Това обезпечение не представлява нито държавна такса, нито разноски по делото, поради което и по отношение на него не са приложими разпоредбите на чл. 83 и чл. 84 ГПК. Съдът не е компетентен да постанови освобождаване от внасянето на гаранция в хипотезата на чл. 83, ал. 2 ГПК, с представяне на данни за посочените в него обстоятелства. С оглед на това, на молителя следва да бъдат дадени указания за представяне на надлежно обезпечение, определено съобразно чл. 282, ал. 2 ГПК и разясненията, дадени с ТР № 8 от 31.10.2012 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС, в размер на 128 388 лв. - данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на иска по чл. 108 ЗС, към датата на предявяване на исковата молба (05.04.2019 г.). По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.,