Определение № 675 от 15.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3044/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Ю. К. против решение № 437 от 26.01.2023 г., постановено по гражданско дело №519 по описа за 2022 г. на Софийския градски съд, ГО-въззивни състави, IV „б“ състав, с което е отменено решение №20202903 от 26.10.2021 г. по гр. д. № 74707 по описа за 2019 г. по описа на Софийския районен съд, 77 състав, и е постановено друго, с което И. Ю. К. е осъден да заплати на М. С. К. сумата 7 110,04 лева, платена по договор за изработка, сключен на 15.04.2019 г. за извършване на строително-монтажни работи в апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] както и 460 лв обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 29.04.2019 г.-17.12.2019 г.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 по следните въпроси:

1. Безспорни по делото са само тези факти, които изрично се признават от ответната страна, респективно-които са обявени без възражения в доклада на съда по реда на чл.146, ал.1, т.3 от ГПК, или тези за които не е въведено изрично оспорване в срока по чл.131 от ГПК и в първото по делото съдебно заседание?

2. Само в хипотезата ли, когато съдът обяви на страните кои факти и обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване, той ги освобождава от задължението да сочат и представят доказателства и доказателствени средства, или и когато не е въведено изрично оспорване в срока по чл.131 от ГПК и в първото по делото съдебно заседание?

3. Подлежат ли на доказване твърдени от ищеца факти и обстоятелства, които не са обявени от съда в доклада по делото на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване и по които страните не са спорили в първоинстанционното производство?

4. Съдът обвързан ли е от признанията на страните, или следва да ги обсъжда заедно с другите доказателствени средства? Признанието на страните има ли обвързващо съда значение само в хипотезата на чл.237 от ГПК при постановяване на решение при признание на иска, доколкото не са налице условията по чл.237, ал.3 от ГПК?

5. Определението по чл.146, ал.1, т.3 от ГПК само въз основа на изричното изявление на страните относно съществуването или несъществуването на релевантни за спора факти ли се постановява?

6. Мълчаливото признание на факт с правно значение за делото основание ли е съответният факт да бъде изключен от предмета на доказване по делото, или следва да се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото?

7. Кои обстоятелства подлежат на доказване? Подлежат ли на доказване твърдения на ищеца и съдржанието на представени от него частни писмени документи, когато те не са оспорени изрично от ответника?

8. Възможно ли е въззивният съд да приеме с решението си за безспорни определени факти и обстоятелства, ако същите не са били надлежно отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване в доклада по делото съгласно чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК?

9. Следва ли да се приемат за спорни факти и обстоятелства по делото, по които ответникът не е въвел изрично оспорване, но същите не са признати от него за безспорни и не са обявени от съда за такива?

10. За да бъде доказано с разходен касов ордер извършено плащане, следва ли от него да се установи лицето, от което и на което е изплатена посочената сума и основанието за плащането?

11. Непълнотата в съдържанието променя ли характера на документа като разписка и същият би ли се ползвал с доказателствена сила, ако не удостоверява факти, въз основа на които би могло да се индивидуализира задължението и размера на платената сума, както и лицето, от което и на което е изплатена посочената сума?

12. Когато в разходния касов ордер за платец е посочено друго лице, различно от твърдяното, допустимо ли е доказване кое е лицето действителен платец на сумата и какви са допустимите доказателства и доказателствени средства за това?

13. Следва ли да се доказва връзката между посочения в ордера платец и действителния твърдян такъв?

14. Когато в акт за установяване на изпълнени СМР, съдържащ подпис на изпълнител, от общата сума е приспадната сумата за аванс, то следва ли да се приеме, че сумата по аванса е платена, ако не са налице други доказателства за плащането и?

15. Когато в акт за установяване на изпълнени СМР, съдържащ подпис на изпълнител, от общата сума е приспадната сумата за аванс, това представлява ли признание на неизходен за изпълнителя факт за получено плащане?

16. Има ли погасителен ефект отразеното в акт за установяване на изпълнени СМР приспадане на сумата за аванс, когато в акта се съдържа подпис на изпълнител?

М. С. К. застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

М. С. К. е посочил в исковата молба, че с ответника И. Ю. К. е сключил посредством приемането на 15.04.2018 г. на оферта, получена по мейл, неформален договор, по силата на който ответникът е следвало да извърши ремонт неговия апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. В процеса на работа били възложени допълнителни работи, за които изпълнителят е издал допълнителна оферта на стойност 2 331 лв., която също била приета от възложителя. Страните са се уговорили една част от стойността на ремонта в размер на 11 295 лв. да бъде изплатена авансово в брой, а останалата част-по сметката с титуляр С. К.-съпруга на ответника. За заплатената в брой сума ответникът подписал разходен касов ордер, приложен към исковата молба, а по сметката на съпругата е преведена сума от 17 326,04 лв., за което е приложено банково извлечение. Така ищецът общо е заплатил за ремонта 28 621,04 лв., но след приключване на работата от съставената сметка № 22 за установяване на изпълнени строително-монтажни работи се е изяснило, че са извършени дейности на стойност 21 511 лв. Ето защо ищецът с покана до ответника, получена на 25.04.2019 г., е поискал връщане на надплатената сума в размер на 7 110,04 лв. След като ответникът не се е отзовал на поканата, ищецът е поискал съдът да го осъди да заплати тази сума, както и 460,18 лв. обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главницата, считано от 29.04.2019 г. до 17.12.2019 г.

Ответникът не е подал в срок отговор на исковата молба. Не е оспорил наличието на договор, уговорения начин на плащане в брой и по сметката на неговата съпруга. Не е повдигнал никакви доводи и възражения относно разписката за авансовото плащане, за която е използвана бланка на разходен касов ордер на „Еврострой“ 96., или относно банковото извлечение за превеждане на остатъка по сметката на неговата съпруга/брачната връзка е установена от справка за постоянния и настоящ адрес на ответника на стр.51 по описа на СРС/. Едва в първото по делото публично заседание неговият пълномощник е заявил, че оспорва исковата молба, тъй като извършеният ремонт е на стойност 28 621,54 лв. В писмената защита неговият пълномощник за пръв път е заявил, че фактът на плащането на тази сума не е доказан-ищецът сам твърдял, че остатъкът е преведен не на ответника, а на съпругата му. Софийският районен съд е възприел изцяло тези възражения за основателни и е отхвърлил предявените искове, приемайки за недоказано плащането на сумата от 28 621,54 лв.

Софийският градски съд е констатирал, че ответникът не е подал отговор на исковата молба, в първото по делото заседание неговият представител е заявил изрично, че в изпълнение на договора са извършени строително-ремонтни дейности на стойност 28 621,54 лв. и липсва оспорване на твърдението, че тази сума е била получена. Затова, въз основа на събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, въззивният съд е приел, че ответникът е получил сумата. За да достигне до този извод, е съобразил, че няма оспорване на факта на плащането в срока по чл.131 от ГПК, а така също в първото по делото съдебно заседание ответникът е представил изходящ от него документ-сметка 22, в който с подписа си е удостоверил получаване на сумата. Въведените едва след приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд твърдения, че сумата не била получена от ответника, тъй като била преведена по сметка на трето лице, не могат да бъдат взети предвид при постановяване на решението, тъй като са преклудирани с изтичане на срока за отговор и след проведеното първо по делото съдебно заседание. На свой ред ответникът не е доказал, че е извършил ремонтни работи на такава стойност, поради което дължи връщане на поисканата от ищеца сума от 7110, 04 лв. и 460,18 лв. обезщетение в размер на законната лихва върху тази сума след поканата да я върне до завеждане на исковата молба. Ето защо въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е постановил друго, с което е уважил предявените искове.

От така изложеното съдържание на обжалваното решение не се констатира очевидна неправилност като квалифициран негов порок. Не се установява приложение на несъществуваща правна норма, на правна норма в нейния противоположен смисъл или на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Ето защо касационно обжалване поради очевидна неправилност на решението не следва да се допуска.

Всички въпроси, по които касаторът желае да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийския градски съд се отнасят до възраженията относно недоказването на факта, че ищецът е платил на ответника цялата сума от 28 621,54 лв., липсата на реквизити на разходния касов ордер, установяващ плащането на аванса, както и плащането на остатъка на трето лице, което не е страна по договора. Тезата на касатора е, че въззивният съд погрешно е приел за установено плащането на сумата, тъй като е допуснал редица процесуални нарушения. Тези нарушения се състоят в това, че ответникът не е признал изрично плащането, фактът на плащането не е посочен като безспорен в доклада по делото от първоинстанционния съд, въззивният съд не е изготвил нов доклад, документите, установяващи плащането имат недостатъци, които не са били взети предвид от въззивния съд. Възраженията на касатора относно недоказаността на плащането обаче не са повдигнати в отговора на исковата молба, какъвто не е подаден от касатора, а едва в писмената защита пред първоинстанционния съд, когато вече са преклудирани съгласно чл.133 от ГПК. При това положение въззивният съд не е имал задължения да изготвя нов доклад, в който да приеме факта на плащането за безспорен, нито да дава нови указания относно доказателствената тежест и да дава възможност на страните да ангажират доказателства. След като възраженията на ответника са преклудирани, не са налице хипотезите, посочени в т.2 на ТР от 9.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в решение № 60114 от 28.10.2021 г. по т. д. № 1751/2020 г. на II ТО, при които се дължат указания на страните и предоставяне на възможност за ангажиране на доказателства. Следователно няма противоречие между въззивното решение и тази практика на ВКС.

Въззивният съд е разрешил спора относно плащането при наличните доказателства/“разходен касов ордер“, който по своята същност е разписка за авансово платената сума, подписана от ответника сметка 22, извлечение от банковата сметка на съпругата/, съобразявайки ги с процесуалното поведение на ответника/липсата на отговор на исковата молба, становището в първото по делото заседание/. Този начин на преценка е съответства на процесуалните норми и практиката на ВКС, която изисква да не се дава предпочитание на отделни доказателства, недостатъците на документите да се оценяват с оглед на всички обстоятелства по делото/чл.178, ал.2 от ГПК/ и доказателственият материал да се анализира в съвкупност и взаимовръзка.

Именно в съответствие с разпоредбата на чл.178, ал.2 от ГПК е преценен т.нар. „разходен касов ордер“, който всъщност е разписка за платения аванс, подписана от ответника. Използването на бланка на разходен касов ордер не придава на документа характер на нареждане на ръководството на предприятието до касиера да изплати за посочената в ордера цел определена сума в лева на вписаното в ордера лица. Затова няма противоречие между въззивното решение и цитираните от касатора решения № 81 от 31.05.2010 г. по т. д. № 675/2009 г. на II ТО, №222 от 7.11.2014 г. по гр.д.№ 1393/2014г. на III ГО, решение №218 от 5.07.2011 г. по гр. д. № 775/2010 г. на III ГО и № 218 от 21.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 304/2018 г. на I ТО.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по поставените от ответника въпроси не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на пълномощника на М. К. адвокат Надежда П. 1100 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,