Решение № 3800 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7945/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационната жалба, подадена от А. А. Т., чрез адв. Т. Ташев, против решение № 5507/29.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1442/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково (АдмС-Хасково). Твърди се неправилност на оспорвания акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Ответникът – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Бургас /ОДМВР Бургас/, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред АдмС-Хасково е образувано по исковата молба /обобщена за искове по разделени преди това дела/ на А. А. Т. против ОДМВР Бургас, с която се претендират имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 11 985 лева, като следа: 1/ обезщетение в размер на 6000 лева, във връзка с претърпени от ищеца неимуществени вреди в периода от 16.09.2023г. до 05.09.2024г. (датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ до датата на връщането на СУМПС), изразяващи се в създаденото неудобство, притеснение, унижение, дискриминационно отношение, несигурност др., настъпили вследствие на „нищожно“ издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0304-000331/16.09.2023г. от полицейски инспектор в ОДМВР Бургас, РУ Несебър, ведно с дължимата лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума и 2/ обезщетение в размер 5984 лева, във връзка с претърпени от ищеца имуществени вреди в периода от 18.09.2023г. до 18.04.2024г., произтекли от прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца и невъзможността да си намери работа вследствие на „нищожно“ издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0304-000331/16.09.2023г., от полицейски инспектор в ОДМВР Бургас, РУ Несебър, ведно с дължимата лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума. От фактическа страна, административният съд е установил, че на 16.09.2023 г., около 02:30 ч., на главен път I-9, 205 км., посока гр. Бургас към гр. Варна, бил спрян за проверка ищеца А. А. Т., в качеството му на водач на лек автомобил марка и модел Мерцедес ЦЛС 320 ЦДИ с рег. № [рег. номер], собственост на „Амиго Финанс“ ЕООД. На водача в 03:17 ч. бил извършен тест за употреба на наркотични вещества, който бил направен с техническо средство дрегер „Дръг Тест 5000“ със сериен № ARJJ -0041, с касета ARSE – 0061, което отчело положителен резултат за употреба на метамфетамин. С оглед на това срещу Т. е съставен АУАН по ЗДвП, иззето е Свидетелството му за управление на МПС /СУМПС/. На водача е издаден талон за медицинско изследване и 8 броя холограмни стикери. Взети са биологични проби /кръв и урина/ за анализ. За така констатираното нарушение от полицейски инспектор към ОДМВР – Бургас, РУ- Несебър е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0304-000331/16.09.2023г., с която на основание чл.171, т.1, б. “б“ от ЗДвП на А. А. Т. е наложена принудителна мярка „ временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Установено е, че в Районна прокуратура – Бургас е образувана прокурорска преписка №14775/2023г. по досъдебно производство №304-ЗМ-1060/2023г. по описа на РУ – Несебър за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс. На 10.04.2024г. са изготвени резултатите от назначената от разследващия полицай съдебно химико-токсикологична експертиза, според която в предоставения за изследване обект – биологична проба (кръв и урина), иззета на 16.09.2023г. от лицето А. А. Т., не е открито наличие на наркотични вещества или техни метаболити, в т.ч. категорично отрицателен резултат за метамфетамин. Този резултат е установен в сертифицирана лаборатория на Военномедицинска академия. С оглед този резултат от съдебно химико-токсикологична експертиза на 25.07.2024г., наблюдаващият прокурор в Районна прокуратура – Бургас е издал Постановление за прекратяване на наказателното производство по № 304-ЗМ 1066/2023г. по описа на РУ – Несебър, пр. преписка № 14775/ 2023г. по описа на Районна прокуратура - Бургас за извършено от А. А. Т. престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Във връзка с това на 05.09.2024 г., в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково СУМПС № [номер] е върнато на ищеца. Съдът е приел, че така предявената искова молба е недоказана и неоснователна. Изложил е подробни мотиви, че ищецът не е успял да установи предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за основателност на исковата си претенция и съответно за ангажиране на отговорността на ОДМВР Бургас за вреди. Прието е, че по делото не е доказано наличието на незаконосъобразни действия или нищожни актове на длъжностни лица на ОДМВР Бургас при или по повод на административна дейност, настъпили в резултат на такива актове или действия вреди, както и причинно-следствена връзка между тях. По отношение на твърдяната от Т. нищожност на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка, АдмС-Хасково е приел, че исковата молба е неоснователна и недоказана. Прието е, че горепосочените актове са издадени от компетентен орган, в предвидената форма, без допуснати нарушения на административно-производствените правила, с посочване на материално-правното основание за издаването на акта. С тези мотиви, АдмС-Хасково е отхвърлил като неоснователна предявената от А. А. Т. искова молба против ОДМВР Бургас. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът подробно е разгледал възраженията на страните и е изложил обосновани изводи, съобразени с приложимия материален закон. Не са налице сочените касационни основания. Настоящият състав споделя мотивите на съда, поради и което не счита за нужно да го приповтаря, а следва да направи препращане към тях. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Бургас. В случая, както правилно е приел решаващият съд, не е установено наличието на първия елемент от фактическия състав на основателността на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - не е доказано наличието на незаконосъобразни действия или нищожни актове на длъжностни лица на ОДМВР Бургас при или по повод на административна дейност. Съответно не са доказани и настъпили в резултат на такива актове или действия вреди, както и причинно-следствена връзка между тях. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат Споделя се становището на съда за неоснователност на иска относно изложените твърдения за нищожност на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка. Правилен е изводът на административния съд, че въпросната заповед не е нищожен административен акт. При формирането му, административният съд е приложил правилно материалния закон - чл.72 и сл. ЗМВР спрямо установеното по делото. Изводът на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган е обоснован и е в съответствие с приложимата правна норма. Липсата на първия елемент от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ вр. с чл. 204, ал. 3, хипотеза първа АПК- нищожен акт, е достатъчна за отхвърлянето на предявения иск за заплащане на обезщетение, както правилно е посочил и първоинстанционният съд. Поради това, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като правилно е отхвърлил исковата молба на А. А. Т. по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Бургас за присъждане на имуществени и неимуществени вреди. Следователно, съдебното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Такива не се дължат и на ответника, тъй като не са претендирани. Предвид изложеното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение