Определение № 589 от 24.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3645/2014 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. М. З.-Е. от [населено място], действаща лично и като процесуален субституент на Т. Е. Е. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Ц. М. от АК-Стара З., против решение № 57 от 07.05.2014 г., постановено по гр.д. № 5702/2013 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, в частта му, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане касационната жалба, подадена от П. М. З.-Е. в качеството й на процесуален субституент на Т. Е. Е. срещу решение № 213 от 22.05.2013 г., постановено по в.гр.д. № 1111/2013 г. на Старозагорския окръжен съд в тази част и е прекратил касационното производство по нея. Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба. Ответницата по частната жалба, Т. М. Е. от [населено място], чрез пълномощника си адв. П. В. от АК-С. в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, а ответникът К. Ц. Ц. от [населено място] не изразява писмено становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Тъй като се касае до производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, а не по чл. 274, ал. 3 ГПК, изложение на основания за допускане на касационното обжалване не се представя и обсъжда. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане касационната жалба, подадена от П. М. З.-Е., в качеството и на процесуален субституент на Т. Е. Е. срещу решение № 213 от 22.05.2013 г., постановено по в.гр.д. № 1111/2013 г. на Старозагорския окръжен съд, съдът е приел, че тя е процесуално недопустима, тъй като въззивното производство се е развило по жалба с вх. № 672 от 18.01.2013 г., подадена само от П. М. З.-Е. лично чрез адв. Ц. М., а не и в качеството й на процесуален субституент на дъщерята на общия наследодател Т. М. Е., поради което в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила и съответно касационната жалба по отношение на нея се явява процесуално недопустима. Обжалваното определение е правилно. П. решение на Казанлъшкия районен съд № 642 от 15.12.2012 г., постановено по гр.д. № 614/2010 г., с което са отхвърлени предявените искове от П. М. З.-Е., действаща лично за себе си и като процесуален субституент на Т. М. Е. против К. Ц. Ц., за намаляване на завещателно разпореждане на М. Е. Е., извършено на 15.04.1999 г. със саморъчно завещание, съставено в [населено място], обявено на 06.08.1999 г. от нотариус П. К., до размер на 1/3 идеална част за всяка една от тях от апартамент в [населено място], необходима за попълване на запазените им части от наследството на М. Е. Е., е обжалвано лично от П. М. З.-Е., чрез пълномощника си адв. Ц. М. с въззивна жалба с вх. № 672 от 18.01.2013 г., т.е. въззивна жалба от П. М. З.-Е., в качеството й на процесуален субституент на Т. М. Е. срещу първоинстанционото решение по иска с правно основание чл. 30 ЗН, вр. с чл. 134 ЗЗД, а именно за намаляване на завещателно разпореждане на наследодател на трето лице до размера, необходим за попълване на запазената част на това трето лице, не е подадена и в тази част по този иск, който е отхвърлен като неоснователен, първоинстанционното решение е влязло в сила на основание чл. 296, т. 2 ГПК, поради което и подадената касационна жалба се явява процесуално недопустима, както правилно е приел съставът на ВКС в обжалваната част на касационното си решение. По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,